Latest topics
» Да броим до 9 999
Съб Яну 18, 2014 7:24 am by Abigail Beckett.

» S02E11.
Чет Яну 16, 2014 7:15 pm by Bass Monroe;

» in a rock and roll band [the spam]
Сря Яну 15, 2014 10:06 pm by Scarlett.

» [this is one wicked road] - Abigail & Carter;
Сря Яну 15, 2014 4:57 pm by Abigail Beckett.

» my sweet baby, i need fresh blood.
Вто Яну 14, 2014 8:33 pm by lora parker;;

» S02E10.
Чет Яну 09, 2014 4:04 pm by Bass Monroe;

» samantha's place, one year ago;
Нед Яну 05, 2014 1:41 pm by Samantha Backfire.

» Опиши настроението си с gif!
Нед Яну 05, 2014 11:38 am by Крис

»  1 years ago
Нед Яну 05, 2014 11:34 am by Крис

let me have my
vengeance
before i die alone
N
един ден всички технологии по света спират. телевизорите вече не излъчват, колите не вървят, компютрите не тръгват – всичко отказва. кой е причинил затъмнението и какво е то всъщност? 15 години след апокалиптичното събитие обществото се е разпаднало, а цивилизацията е в крах. хората се управляват от воюващи групировки и престъпници. човечеството има една последна останала надежда технологиите да проработят отново и тя е във флашка, държана от членовете на семейство матисън. a може и тя да не е единствената? едно е ясно, нищо не е същото и борбата за оцеляване е по-жестока от всякога. към коя фракция ще се включите и готови ли сте да си намерите местенце в този повреден свят? бъдете подготвени, нищо не е такова каквото изглежда и от всякъде дебнат опасности. //форумът е базиран на сериала "revolution" на nbc.

samantha's place, one year ago;

Предишната тема Следващата тема Go down

samantha's place, one year ago;

Писане by Samantha Backfire. on Нед Яну 05, 2014 1:41 pm

.
{ remember what you did to us? }
senmantha's unhappy ending


Светът бе потънал в мрак. Лъчите на луната достигаха до земната повърхност и озаряваха части от нея, ала бяха прекалено слаби. Светът се бе превърнал в същински Ад след Затъмнението. Не беше Рай преди това, когато електричеството се използваше масово и най-вече от великите сили, за да воюват една срещу друга, но нещата се влошиха стократно щом всичко спря да работи. Едва ли не трябваше да се върнат в примитивността, палейки свещи и фенери, десет от които едва успяваха да осветят една стая. И не бяха никак евтини, а пари - ако преди не се изкарваха лесно, - сега бяха още по-трудно да изкараш. Трябваше да си способен да се противопоставиш изцяло на моралите си, за да може да не живееш в мизерия или изобщо да живееш. Някой ставаха ловци на глави. Водени от собствени интереси, за бях нямаше значение коя ще бъде следващата им жертва, стига да им осигурява средства, от които се нуждаеха, за да оцелеят, че понякога дори да си позволят неща, за които останалите обикновени хора можеха само да мечтаят. Да убиват бе най-малкото нещо, на което бяха способни. Това беше със сигурност.
Сенека беше такъв, ловец на глави. Изпитваше ли съжаление за смъртта, която бе причинил на много хора? Изпитваше ли вина, че ги бе предал? Може би да... Но най-вероятно не. Никой, освен той самият, не можеше да каже със сигурност. Ала имаше нещо в него, което понякога можеше да те изплаши. Нещо мрачно и зло. Преследваше поставените от себе си цели, като често не обръщаше внимание на последиците, които от своя страна почти никога не бяха за нечие добро. Можеше да се каже, че бе вманиачен. А неприятностите, които често си навличаше сам, го преследваха неотлъчно, готови всеки момент да го сломят, ала той някак си съумяваше да се отърве почти невредим. Интересуваше ли се изобщо от това какво причинява на околните? Дано да се, макар че нещата повече клоняха към пълен безинтерес от негова страна. Само и единствено той да е жив.
Всъщност, именно това целяха почти всички - да оживеят, да си спечелят още един ден на този Ад, колкото и странно и безсмислено понякога да звучеше. Самоубийството беше лесния избор, единствения избор, който хората имаха. Но истината бе, че на всеки му се живее. И именно заради това и инстинкта си за самосъхранение, човек, независимо на каква възраст е, е готов да направи абсолютно всичко, за да се защити от безмилостните условия и да остане жив.
А в Република Монро условията бяха възможно най-лошите. Затова някои хора имаха смелостта да се вдигнат на бунт. Бунтовниците. За тях изключително важно бе да свалят Себастиан Монро от златния престол, полят с толкова невинна кръв, на който г-н Монро с лекота сядаше и нареждаше нечия друга смърт. Ала най-важното бе да върнат справедливостта в Републиката, да си върнат изгубеното и да спрат насилията.
Саманта не я интересуваха насилията, не я интересуваше какво щеше да последва след като Себастиан Монро и хората му бяха убити. Тя се интересуваше само от тяхната смърт, защото те бяха съсипали нейния живот по възможно най-ужасяващия начин. Бяха ѝ отнели абсолютно всичко и сега, единственото, с което Саманта Бакфайър разполагаше беше тази едвам крепяща се постройка, в която се бе настанила преди месец, и доста оръжия, които смяташе да използва срещу хората, убили всичко хубаво, което жената имаше в своя живот.
И сега си представете Сенека и Саманта, заедно.
Не можеше да се отрече, че имаха нещо. Саманта не знаеше какво, макар да се опитваше от близко година - откакто бяха заедно -  да разбере какво беше то. Просто го имаха и не можеше да бъде пренебрегнато. Но освен това, освен силното привличане, освен страстта, освен всичко, което бяха преживяли за десет месеца, бяха ли способни на нещо повече? Имаше ли нещо повече в бъдещето им? Саманта се надяваше. Част от нея силно се надяваше да имаха. Другата част бе по-объркана от всякога.
Внезапно чу нечий стъпки да се изкачваха по стълбите към втория етаж. Скочи от канапето, в което седеше повече от час, обзета от мислите си, и свирепо насочи поглед към вратата. Не очакваше никого. Малко хора знаеха за тази къща, едва ли щяха да я посетят в този късен час без да са я предупредили преди това, а Сенека бе заминал преди седмица. Работата му изискваше доста често да заминава, ала досега никога не се е връщал толкова скоро.
Саманта посегна към ножа, закачен за колана ѝ, и го насочи право към вратата. Някой докосна дръжката, завъртя я и бутна вратата напред.
- Сен? - учуди се Саманта и свали ножа, който за малко да метне срещу лицето му. - Какво правиш тук толкова скоро? - попита, закачайки ножа обратно на колана. Обикновено би се засилила и би се метнала в обятията му, обвивайки крака около ханша му, целувайки го по-страстно от преди той да замине. Но този път нещо видимо я тревожеше. По лицето ѝ се изписа колебание, а тя отклони за момент погледа си от него. Беше адски добра актриса когато се налагаше, но не виждаше смисъл да го лъже, не и в този напрегнат и объркан за нея момент. Не и за нещо, което засягаше до известна степен и него. - Трябва да...
Преди да довърши, от отворения прозорец зад нея се чу нещо. Някой се бе ударил в празния контейнер пред входната врата на къщата, което привлече вниманието на Сам. Тя погледна въпросително Сен. Обърна се към прозореца и стигайки до него, надвиси глава надолу.
Милиция.
Отдръпна се бързо назад, допирайки тялото до стената до прозореца. Погледна към Сенека и беше готова да му каже, че са в опасност, когато всичко я светна. Първоначално изражението на Сен не ѝ бе направило огромно впечатление, но сега ясно виждаше, че не бе притеснен, ни най-малко. А тя можеше да се закълне, че той също бе чул стъпките и бе видял изражението ѝ. Ако Монро и хората му се докопаха до бунтовник...
...щяха да платят щедро на този, който им го бе предоставил.
- Какво си направил?! - изкрещя тихо към него.
>
i am a rebel


avatar
Брой мнения : 14
Join date : 26.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите