Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Latest topics
» Да броим до 9 999
 1 years ago Icon_minitimeСъб Яну 18, 2014 7:24 am by Abigail Beckett.

» S02E11.
 1 years ago Icon_minitimeЧет Яну 16, 2014 7:15 pm by Bass Monroe;

» in a rock and roll band [the spam]
 1 years ago Icon_minitimeСря Яну 15, 2014 10:06 pm by Scarlett.

» [this is one wicked road] - Abigail & Carter;
 1 years ago Icon_minitimeСря Яну 15, 2014 4:57 pm by Abigail Beckett.

» my sweet baby, i need fresh blood.
 1 years ago Icon_minitimeВто Яну 14, 2014 8:33 pm by lora parker;;

» S02E10.
 1 years ago Icon_minitimeЧет Яну 09, 2014 4:04 pm by Bass Monroe;

» samantha's place, one year ago;
 1 years ago Icon_minitimeНед Яну 05, 2014 1:41 pm by Samantha Backfire.

» Опиши настроението си с gif!
 1 years ago Icon_minitimeНед Яну 05, 2014 11:38 am by Крис

»  1 years ago
 1 years ago Icon_minitimeНед Яну 05, 2014 11:34 am by Крис

let me have my
vengeance
before i die alone
N
един ден всички технологии по света спират. телевизорите вече не излъчват, колите не вървят, компютрите не тръгват – всичко отказва. кой е причинил затъмнението и какво е то всъщност? 15 години след апокалиптичното събитие обществото се е разпаднало, а цивилизацията е в крах. хората се управляват от воюващи групировки и престъпници. човечеството има една последна останала надежда технологиите да проработят отново и тя е във флашка, държана от членовете на семейство матисън. a може и тя да не е единствената? едно е ясно, нищо не е същото и борбата за оцеляване е по-жестока от всякога. към коя фракция ще се включите и готови ли сте да си намерите местенце в този повреден свят? бъдете подготвени, нищо не е такова каквото изглежда и от всякъде дебнат опасности. //форумът е базиран на сериала "revolution" на nbc.

1 years ago

Предишната тема Следващата тема Go down

 1 years ago Empty 1 years ago

Писане by Freya Пон Дек 30, 2013 1:46 pm

Още един определено топъл и изморителен ден. Русокоската обикаляше самичка по обраслите пътища и се възхищаваше на всичко, не че беше много са радост. Не беше излизала навън от 14 години, а този шанс да си събере нещата и да започна да си скита и евентуално убива я караха да се чувства много добре. Не знаеше много за случващото се навън добре,  че подслушваше разговорите от съседната стая, за да разбере за милицията и бунтовниците, за които винаги слушаше с такъв интерес. Бяха изминали дни откакто се беше махнала от онова ужасно място, но знаеше че няма да е толкова лесно и всеки момент очакваше да я върнат пан там. Тази й мисъл я накара да ускори още повече крачката. Пред нея се показа гледка, която за миг я накара да потръпне. Беше детска площадка или по-точно била е. Сега от нея нямаше почти нищо останало освен една люлка, която едвам едвам беше закрепена на близкото дърво. "Този Монро е голяма работа значи." засмя се тихо на шегата си, която не беше много уместна. Продължи напред игнорирайки всички детски играчки разхвърляни навсякъде и старите изпочупени къщи, модерни за онова време. Толкова беше съсредоточена в мислите си, че за малко да излезе точно в ръцете на милицията? Да определено бяха милиция, зеленикавите униформи ги издаваха. Приклекна и благодари на високите растения, който я гъделичкаха по голите крака, което я подсети че не е облечена особено подходящо. Точно когато се беше успокоила, че се е измъкнала на косъм груби ръце я сграбчиха и студеният юмрук се заби право в лицето й. Бяха двама. Потърси камата си, която беше скрила в ботуша си и с радост я намери, като с трепереща ръка я заби в животното разбило и устната и носът. Вече започваше да благодари, че въпреки всичко я бяха обучили да убива. Въпреки това и трябваше време да проумее какво точно е направила, а време нямаше защото още един удар обаче в областта на корема я разсея и накара да залитне назад, полагайки доста съпротивление да не тупне на земята до убития от нея войник. Фрея също не му остана длъжна, като го удари в лицето, а след това измъкна ножа му и хладнокръвно го заби в тила му, като му се засмя и го изрита с коляно. Нямаше да е лесно намирането на бунтовническия лагер, никак даже. Измъкна камата си и я прибра отново в ботуша си, като претърси и двамата намирайки 2 пистолета и някакви патрони, които не бяха много но щяха да свършат работа. Тръгна след милицията надявайки се да я заведат поне някъде сред хора, защото не издържаше да бъде сама, но не след дълго изгуби следите й и се примири с факта, че е прецакана. Седна на един от близките камъни, и започна да търси вода из раницата си. Не нямаше да седи и да се тръшка на камъка с реки сълзи около нея. Имаше нужда от почивка и малко размисъл. Тези, който уби навярно имаха семейства, които ги чакаха с нетърпение да се приберат, а тя ги уби. Невидим шамар сякаш я зашлеви подсещайки я, че тя също имаше семейство, което дори не се бяха замислили че могат да оставят живо. Подскочи, като попарена и метна раницата на гърба си решена да не се отказва. Бродеше по запустелите полета и се надяваше скоро да стигне до лагера. Свечеряваше се, явно беше около 21;00 часа. Още малко път и щеше да спре за почивка. Или може би не. Пред нея имаше мъж, видимо едър. Не беше от милицията понеже не беше в униформа. Фрея се опита да махне засъхналата кръв около устната си, но без успех. Трябваше да пита непознатия за лагера, може би той също беше бунтовник?
-Хей!-извика зад него, а той светкавично се обърна готов да я атакува. Русокоската вдигна ръце и се опита да го огледа по-добре.
-Знаеш ли къде е лагера на бунтовниците?-последва тишина след въпроса й.


извинявай за забавянето, трябваше да хапна ;дд
>
i am a rebel


Freya
Freya
Брой мнения : 88
Join date : 26.12.2013
Age : 26


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Крис Пон Дек 30, 2013 2:24 pm

Дните се нижеха изключително бавно.Слънцето напичаше и напичаше,горещината му напомняше на включена печка.Топлият въздух сякаш успяваше да нарани всяко живо същество,горещината предизвикваше дехидратация в телата.Абе общо взето всичко беше супер шест плюс!Стига да имаше технологии и коли...В настоящата ситуация обаче.Ами,не беше чак толкова супер.Крис често осъзнаваше това,особено докато скиташе така.Как му се искаше да има мотор,просто един хубав мотор,а може и кола...Нямаше нужда да е нещо катастрофално скъпо,само да го има....Но не,нещата не бяха така както той ги искаше.Всъщност той бе едно съвсем малко и незначително зрънце в този кръговрат и неговите желания нямаха никакво значение...Докато действията му...Е,поне можеше да преживява някак.Нали това бе важното?Все пак ловуването не бе толкова зле.Глупости...В тези жеги дори то бе ужасно.Всичко го съсипваше,сякаш го изцеждаше.
„Все пак приближаваш тридесет Крис” едно досадно гласче се обади в главата му и той сбръчи нос.Не му харесваше тази възраст,но бе и напълно сигурен,че не е заради нея.Все пак....Тръсна глава,за да прочисти мислите си и продължи да върви.Докато краката му стъпваха тежко по прашните „улици” в мислите му препускаха какви ли не картини,въпроси.Все различни неща,дали не трябваше да отиде да живее в Чикаго?Защо не спре да скита?Какво му доставя такова удоволствие,ами ако си намереше друга работа?
Засмя се сам на глупавата си мисъл..Каква работа?То биваше ли го в нещо друго освен в търсене,намиране,бой и..Ами да,неговото любимо-оръжията.Не...Крис не можеше да работи друго.
Изцеден от пътя Уитмор прокара ръка през лицето си,докато продължаваше да върви,очите му обходиха тревистата местност „А някога тук е имало живот” помисли си,не че не беше прав,но и от части бъркаше...Все пак нали и растенията бяха живи?За Бога Крис осъзнай се,имаш нужда от комуникация!Сянка на усмивка пробяга по лицето му,докато зад себе си долови стъпки.Не че щеше да има някакви проблеми,никой не го закачаше,а и все пак можеше лесно да се справи който и да се опиташе да го „закача”.Защо по дяволите мислите му бяха толкова объркани?!Притваряйки леко очите си заслушан в стъпките приближаващи се към него,Крис преценяваше дали са на мъж или жена.Определено бяха на жена,леки сякаш носеше товар.Точно в този момент тя викна по него.Крис не бе от хората посягащи на жени,но явно заради слънцето или защото не бе комуникирал с никой от дяволски много време,той се обърна рязко,готов да нанесе може би фатален удар за...Ами красавицата срещу себе си.Очите му бързо обходиха лицето й.Очите му попаднаха на кръвта по нея и той повдигна вежди.Ясно,не искаше да знае какво се е случило.Той не бе от хората водени от любопитството,можеше да си изпати от това,а в и все пак в днешно време,не се знаеше на кой можеш да попаднеш,и имайки в предвид за какво го питаше блондинката....На лицето му не се изписа усмивка,нито нещо подобно.Не се включи поведение тип сваляч,нито нещо в него се промени.Определено имаше нещо сбъркано с него.Поглеждайки зад гърба си,той вдигна ръка и посочи.
-Продължаваш само направо и ще стигнеш до единият от лагерите.Най-вероятно сега няма да са много сговорчиви,но опитай се.Ако ли не...Ще ти е студено през нощта имай го в предвид.-отбеляза го просто така.Без особено да се замисля над думите си.Все пак знаеше колко студено става нощно време,а и когато видя облеклото й.Крис се обърна към момичето и отново погледна кръвта на лицето й.
-Кой те нареди така?

>
a bounty hunter


Крис
Крис
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Freya Пон Дек 30, 2013 3:03 pm

Не че нещо, но незаинтересованият му отговор леко я изнерви. Не искаше да я води точно до там носейки я на гръб, а просто попита с добър тон, но явно беше сбъркала човека. Не и бе за пръв път, помисли си тя, но изгони мислите си и върна поглед на него. Беше привлекателен и някак си сладко плашещ. Е поне вече знаеше на къде да се запъти, ако не друго. Готова да си тръгне мъжът пред нея изстреля въпроса си е русокоската не беше много сигурна дали да отговаря. Ей така от чиста предпазливост.
-Имам други дрехи, а и нямах време да се преобличам. Благодаря ти за упътването.- сложи ръце на кръста си, което и придаде малко строг вид. Не знаеше дали той се заяжда или шегува, което не беше в неин плюс. Потърка слепоочието си за момент с надежда, че всичките и проблеми ще изчезнат, но уви. Кой те нареди така? Чак сега се сети, че трябваше да отговори на още един въпрос. Нямаше друг избор, а и в момента не й беше до заяждане.
-Милицията.-толкова кратко и спокойно казано. А и нямаше да издава детайли, понеже не и беше зададен такъв въпрос, а и не искаше да се изповядва пред непознат, който още не беше сигурно от коя страна е. С леки въртеливи движения потърка лявата страна от ребрата си. Явно и те бяха пострадали с едно натъртване, но не беше болка за умиране нали така?
-Пази се от тях тръгнаха някъде насам.-предупреди събеседника си, който можеше да се закълне че и се засмя. Ама какво си мислеше, че ще направи като му каже? Ясно си личеше, че той от отдавна знае кое как стои и разбира нещата повече от колкото му личи.Преди да зададе въпроса си се спря и помисли. Не беше много сигурна дали му е приятно да говори с нея, но  тя не обичаше да си мълчи и зададе ясно въпроса си.
-Нямаше как да не забележа недоволствието ти от въпроса ми, а и съм малко нова в скитането из пустоща. Ако не си бунтовник , какъв си?- не беше сигурна дали ще получи отговор, но нищо не губеше от това да попита.Свали раницата си, която май трябваше да провери и да изхвърли ненужното от нея, понеже насладата от махането и беше неописуема. Все още се намираше далече от мъжа, а и двамата явно нямаха желание да се приближат повече. Фрея размърда глава, като пукането от вратът й беше доста ободряващо. Както често вметваше е нова в тези неща и още не беше свикнала с цялото ходене и носене на боклуци върху гърба си. Но трябваше да свикне понеже изход от тази ситуация не беше сигурна, че има. Или може би ще има, но няма да е скоро.Върна мисълта си към настоящата ситуация и скръсти ръце.
>
i am a rebel


Freya
Freya
Брой мнения : 88
Join date : 26.12.2013
Age : 26


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Крис Пон Дек 30, 2013 4:10 pm

Слушайки думите й Крис бавно започваше да се усмихва.Значи все пак беше прав за нея...Не се знае кой ще се изправи срещу теб и какъв ще се окаже.Не че тя му изглеждаше страшна или нещо подобно,да определено бе тренирана,личеше си по стойката й,но...Нямаше "но" Милицията бяха задници...Да изпълняваха така наречените си задължения,но все пак задници.Ако не беше на "ти" със ситуацията и ако не беше това,което е...Той сигурно щеше да е в същото положение в което беше и момичето.Тази мисъл успя да го накара да се отпусне малко,а и все пак комуникацията дори с тази непозната му личност бе приятна..Кратка,но приятна.От части не беше това,което търсеше,но пък....Какво търсеше Крис?Забавление?Интелигентни и сконфузени разговори?Нещо еднообразно?Не,по-скоро си търсеше някой с неговите проблеми,някой в неговата ситуация или поне от части в неговата ситуация.Той оправи раницата на гърба си,а мислите му обходиха всяко оръжие прикачено към тялото му,мисли породени не от присъствието на русокоската,а от думите й.Не му се искаше да се забърква с милицията,но пък щом бяха тук...Значи и проблемите бяха тук.Крис потърка отново лицето си и му се прииска да седне и да изпие една студена бира...Хаха,комик.
-Аз съм ловец.Не съм недоволен от въпроса ти...Просто в днешно време винаги имаш едно на ум...Представи си обратната ситуация..Ако аз бях посинен и се появя от нищото с въпрос "Знаеш ли къде е лагера на бунтовниците” как щеше да реагираш?-отговори на въпроса й с малко закъснение.Не,че беше особено умно да си признава всичко,но при положение,че беше „нова” както се изрази... Очите му отново обходиха лицето й,спусна ги по тялото й и бавно започна да я преценява.По-точно да оглежда детайлите от нея.Все пак не очакваме мислите му да си стоят нон стоп при оръжията и самосъжалението?Не,няма как да си стоят там,особено при тази гледка.Пред сините му ириси се разкриваха дългите й крака,хванали лек загар,руса коса..И абе,наистина сексапилно момиче.Той преглътна и бавно започна да се приближава към нея.
-Къде си била до сега щом си нова?Съжалявам,че задавам този въпрос,но ми е интересно...Все пак повечето от нас са скитници,не си ловец или поне аз не съм те виждал,а и очевидно си се справила с Милицията щом си тук и то на крака...-може би въпросът му не беше уместен,но когато чуеш нещо подобно това хваща интереса ти..Дори този на Крис,а и все пак хубава жена,очевидно изпатила си от нещо..Нямаше как да не попита.Той свали раницата от гърба си следвайки нейният пример.Уитмор хвърли раницата на земята,а съдържанието й издрънча недоволно,при удара с земята.Крис се протегна,а погледа му започна да се разхожда по местността.Слухът му се бе напрегнал и сякаш чакаше да се появи някой от някъде.Нищо чудно да попаднат на бунтовници...Всъщност това щеше да е хубаво и за него,освен че тя щеше да намери това което търсеше,той определено щеше да си намери някоя задачка,а и няколко дни в лагера....Баня и легло...Ооо,колко добре щеше да му се отрази.Това моментално върна мислите му към Чикаго...”Крис Уитмор!Осъзнай се!” гласът в главата му сякаш го върна на земята,защо бе толкова разсеян?Нямаше как да е от слънцето,просто нещо ставаше с него...Крис се наведе и отвори раницата си,ровейки се между всички оръжия и пълнители той търсеше водата,която...А да,липсваше.
-Мамка му.-просъска и зарови пръсти в косата си.Понякога сам се вбесяваше на себе си...Всъщност в момента имаше толкова основателни причини,че можеше сам да се застреля...Не че щеше да го направи.

>
a bounty hunter


Крис
Крис
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Freya Пон Дек 30, 2013 8:18 pm

Внимателно изучаваше всяко негово движение и слушаше с интерес. Когато потърси нещо в раницата имаше странно чувство, че знае какво търси. Последва примера му, като клекна и започна да тършува из раницата си и не след дълго извади едно шише с вода, като го подаде на мъжа. Знаеше, че търси вода по-простата причина, че беше ужасно горещо за свечеряване  и до някъде се надяваше, да не търси някой пистолет с който да я  премахне от Земята, което беше добра идея между другото. Той взе шишето, като отпи малко и я погледна.
-Запасила съм се, пий колкото искаш.-ясно си личеше, че определено се е запасила защото от тежката раница се бяха появили червени петна на раменете й и около тях. Забеляза леко кимване и той отпи отново.Сега той определено я мислеше за подмазвачка, която е сипала нещо в водата, поне така си го представяше тя понеже би се усъмнила ако е на негово място. Докато той отпиваше Фрея се обърна и надигна блузата си и да, както очакваше, имаше огромна синина в областта на ребрата. Тихо изруга и се обърна готова да отговори на въпроса му.
-От 14 години ме държаха в някакво имение, обучавайки ме да се бия и ако се налага да убивам. И преди няколко дни получих зелена светлина да се махна от там и го направих.- нямаше да изпада в подробности и да разказва всичко от начало, не беше в неин стил. А и на никого не му се слушаха сълзливите и моменти, понеже сигурно и той е имал семейство някога и са ги убили или в по-добрия случай са оставили някого жив. Не беше и нужно да се разкрива пред един непознат, защото не знаеше нищо за него. Отново клекна за да вземе и тя вода. Можеше да се закълне, че за това живее. Да вкуси няколко капчици вода си беше голяма екстра. След няколкото глътки отново върна шишето на мястото му, като се загледа. Беше взела една играчка, която родителите й бяха взели за рождения ден. Не беше голяма, но тя винаги заспиваше с нея. След, като я бяха издърпали буквално от леглото без да я вземе не говореше, нито ядеше, а радостта от това когато дойдоха и я дадоха беше наистина голяма. Тръсна глава и разкара тези й мисли от главата, защото не и беше мястото там. Надяваше се да не е имало още отправени въпроси, които не е чула.
-Това с милицията си беше чист късмет, а и добре си ме подредиха. С малко повече невнимание от моя страна нямаше да си говорим в момента. Ами ти, каква е твоята история? Виждам, че определено си в свой води и знаеш къде отиваш и какво правиш.-след, като завърши великото си слово побърза да се настани на земята, защото наистина я боляха краката. Отново и беше предоставена възможността да го огледа хубаво. Определено беше мъж на място. Атлетичната му фигура беше малко плашеща, но и много секси. Да, секси. Докато беше затворена там и се отдаваше да се радва на мъжка ласка, но за съжаление вече се проклинаше заради това понеже спеше с сина на убиеца на родителите й. Отново позволи на тези глупави мисли да се настанят в главата й, все едно че щеше да поправи случилото се. Не и сегаа..помисли си тя и се протегна да вземе малкото камъче на сантиметри от нея.
-Бих убила за едно студено къпане..-засмя се и подхвърли камъчето пред лицето си.
>
i am a rebel


Freya
Freya
Брой мнения : 88
Join date : 26.12.2013
Age : 26


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Крис Пон Дек 30, 2013 9:37 pm

Погледна към нея,когато му подаде бутилката и му се прииска да я нацелува...Самият той не бе осъзнал колко е жаден до този момент.Водата сякаш бе Божи дар.Крис я взе без да се замисли,по принцип бе доста внимателен на тази тема,но обезводняването не помагаше на трезвите му мисли.Някакво щастие изпълни гърдите му,когато отпи няколко големи глътки от водата.Спирайки,за да си поеме дъх и да види дали ще има някакъв страничен ефект от добрината й.Остана още по-доволен от липсата на такъв и надигна ботилката над главата си,водата се стече по него,а малките капчици успяха да намокрят дори дънките му.Господи това беше щастие.
Тежка въздишка се откъсна от гърдите му,а капките падаха от него.
-Благодаря ти.-каза го и се обърна към нея,за да стане свидетелна приятна и може би,не чак толкова приятна гледка.По принцип Крис не харесваше насилието над жени.Без значение защо и какъв беше повода...Той не го одобряваше и не го толерираше.А също и така се вбесяваше,когато станеше свидетел на нещо подобно..Но в случая бе свидетел не на сучилото се,а на последствие от това.
-Радвам се,че си ги наредила.-каза и седна на земята срещу нея,като свали тениската си и я смачквайки я на топка я прибра в раницата си.Каква беше неговата история...Ами...Нямаше особено много неща,които да каже за себе си.Нямаше какво да каже за семейството си,той дори не ги виждаше,нямаше и как да страда за смъртта им,единственото което му бяха оставили бе огромното наследство,което и без това нямаше как да харчи и...Ами уменията,за които бяха платили доста.Плюс за него.Но какво друго.Нямаше любови,нямаше отвличания...Нямаше нищо.Беше задник с всички,не допускаше хората до себе си и...Ами вълк единак,способен да се справи с всичко.
-Какво да ти кажа за себе си...Ловец съм почти от както се помня,не са ме заключвали никъде,за да ме обучат за това което съм,повечето неща ги научих в последствие.Общо взето около мен има само смърт и нелепи загуби.Всъщност нямам загуби,виждам как всички губят нещо...Аз..аз имам само себе си.-засмя се и прокара ръка през мократа си коса.И той не би отказал един студен душ.Но нямаше душове наоколо.Имаше един вариант...Не беше толкова добър,но беше задоволителен.Уитмор стана на крака и вдигна раницата си.Погледна към нея и после се огледа.
-Хайде,ня два километра от тук има река.Не е Бог знае какво,но е задоволително в случай като този.-и за първи път от много време Крис се прояви като кавалер.Той вдигна раницата на русокоската и премятайки я на рамото си й подаде ръка.Определено това не бе нещо типично за Крис..Поне не и за настоящия Крис,но за всяко нещо има първи път.Като в случая.
-А и като се замисля..Студената вода ще се отрази добре и на натъртването ти.-усмихна се и тръгна напред,като продължаваше да напряга слуха си за нещо нетипично.Първоначално звука на нейните стъпки го притесняваше,но не след дълго свикна с тях.
Горещината бавно започваше да намалява,а лекият ветрец гъделичкаше кожата на Уитмор,докато правеше големи и сигурни крачки към това,което търсеше.Може би не го търсеше,защото знаеше къде да го намери..Значи крачеше уверено към целта си.Що за глупости.

>
a bounty hunter


Крис
Крис
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Freya Пон Дек 30, 2013 11:22 pm

Не и тениската, не и тя. Разбира се нямаше как да я чуе освен ако не беше телепат и свали тениската си, като я прибра в раницата. Шоколадовите кубчета на корема му, бързо я разсеяха и я накараха да си глътне езика. До преди малко не беше сигурна дали е получила слънчев удар и заради него изгаряше бавно, но вече беше сигурна че не е заради слънцето, а заради него? Него. Да не знаеше името му, какъв разговор само. Минаха директно към историите си и не се запознаха. Ти още ли ще мислиш за името му или ще се насладиш на гледката?Гласчето в главата й я накара да се засмее едвам доловимо, което беше добре защото нямаше да изглежда като откачалка, която се смее на нищото. Той подаде ръката си напред и взе раницата й, като предложи странната идея двамата, да двамата да идат са се разхладят в малката рекичка на два километра от тук. Фрея наистина не искаше да ходи повече, днес си беше взела дозата скитане без почивка, но не можа да му откаже и не искаше. Мисълта за хладката вода по тялото й и доставяше стимул за ходене, а и кавалерския подвиг от негова страна я впечатли. Хвана ръката му и бавно се изправи.
-Не е нужно да я носиш, не искам да бъда безпомощна принцеса. Ще се справя с това.-не нямаше да се справиш. Всъщност щеше, но 2 часа влачене до там не и мърдаха. Нямаше и следа от първоначалния им разговор, който беше изпълнен с доза напрежение и предпазливост. Не не бяха първи приятели, но сигурно нямаше и да стане. Може би това и беше единствената среща? Не му беше времето да ги мисли тези неща, не беше и необходимо.
-Май познаваш всичко наоколо, а? Само да се ориентирам по-добре не успяха да ме научат не ми е силна страна, но и нямах възможност да се разходя навън, помня всичко преди да стане каквото е сега.- кратка пауза настъпи, но не за дълго..
-Съжалявам ненужна информация, която можеше да спестя за себе си. Понякога говоря мнооого.-наблегна на последната дума. Слънцето май наистина и се отразяваше не много добре. Никога не беше говорила толкова много с когото и да било. Следващите няколко минути бяха доста тихи и само стъпките им бяха единственият звук. Фрея оглеждаше наоколо и се радваше вътрешно. Да уникална радост, светът беше пропаднал до най-ниската степен, а тя се радваше на разрухата. Понякога си задаваше въпроса дали не е станала луда покрай цялата тази работа и не стигаше до отговор. Ситните крачки вече не помагаха, тъй като ловеца правеше доста по-големи крачки и беше нужно да последва примера му.
-Между другото казвам се Фрея..-е това трябваше да го направи много по-рано, но по-добре късно отколкото никога нали така? Края му се виждаше понеже шумоленето на рекичката се чуваше недалеч.
>
i am a rebel


Freya
Freya
Брой мнения : 88
Join date : 26.12.2013
Age : 26


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Крис Сря Яну 01, 2014 8:11 pm

Докато вървеше на ум отброяваше метрите,които бяха минали.Всъщност се опитваше да го прави,докато тя говореше.Харесваше му...Слушаше я внимателно,може би защото се радваше на гласа й или на компанията й.Което и да беше Крис определено се чувстваше по-добре като не беше сам.Усмихна се,когато момичето се възмути от кавалерската му постъпка.Всъщност Крис като цяло не бе вършил нещо подобно толкова от отдавна,че за него беше наистина чест,да й помогне с това.
-Не се обиждай красавице,но...Изглеждаш като труп и ако аз самият не бях умрял от жегата днес,дори можеше и теб да понося.-той се усмихна,най-близкото нещо за него до истински,сърдечен смях и продължи напред с големи,решителни крачки.Тя наистина бе права,че той се оориентира добре.Но как да не се ориентира,та нали така си изкарваше прехраната и подслона...Наистина трябваше да се устрой някъде за постоянно.Уитмор тръсна глава и се обърна към нея,когато тя се представи.
-Имаш хубаво име.-отбеляза,до сега не бе чувал име Фрея,това го правеше хубаво.Интересно и неповторимо.-Аз съм Крис....Няма нужда от фамилия.-той се подсмихна и си отдъхна от приятният звук идващ от реката.Щяха да са там след точно няколко минути.Слава Богу!Уитмор искаше да се удави в тази река.Добре де,не точно да се удави,но ако можеше да спи във водата...Е щеше да го направи...А и как само искаше да отмие целият прахоляк от себе си.Той си проправи път през дърветата и спря точно на метър от реката.
-И нека бъде живот.Господи...Ако живеех в средновековието или по-рано...Сигурно щях да съм мъртъв.-усмихна се отново и остави двете раници до едно дърво.Навеждайки се той започна бързо да развързва връзките на кобинките и когато ги свали се почувства отново човек.Слагайки ръце на дънките си,напълно игнорирал всякакъв етикет се обърна към нея и мъчително преглътна..
-Нямаш нищо против,нали?-повечето хора вече не се впечатляваха от това,особено бунтовниците....Понякога се изпадаше в толкова средновековни ситуации,че...Но Фрея не бе прекарала 15 години навън сред тях и сигурно нейните разбирания...Ами поне според Крис,който умееше да съди за хората и правилни,и неправилно-тя щеше да се притесни.Или може би изобщо нямаше да й пука.Което и да беше....Плюс за него,че се сети да попита.Очите му отново обходиха лицето й,а слухът му се наслаждаваше на шумоленето на водата.Всъщност като се замислеше,може би можеше и просто да легне и да заспи.Не искаше да прави нищо...Какво му ставаше?От жегата ли беше?Умора?Глад?Кога беше ял за последно?Дали да не си направи малък лов...Тръсна глава,мислите му така препускаха че дори не можеше да ги задържи на едно място.За Бога...Крис пред теб има момиче,като момина сълза,а ти мислиш за зайци?! Ако не бяхме сигурни,че не е педерас,сигурно щяхме да го сложим в тази графа.Той прочисти гърлото си и потърка лицето си.


Съжалявам,че чак сега ама не знаех,че си писала.

>
a bounty hunter


Крис
Крис
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Freya Чет Яну 02, 2014 4:03 pm

Пред очите й изникна гледка, която определено си заслужи една голяма усмивка. Идеше и да скочи и да го разцелува, но щеше да спести  тази информация за себе си. Не че не искаше да го направи, понеже беше мноого привлекателен, а и беше без тениска което още повече я измъчваше. Но нямаше да прави нищо. Щеше да си остане с въображението. Крис, мда хубаво име подхождащо на мъж, като него. Толкова секси и нормално. А нейното беше далеч от хубавото, но трябваше да се съгласи. Нямаше къде да иде да го смени, а и не искаше да лъже за себе си въпреки, че щеше да е по-добре. Можеше да е с по-хубаво име и никоя нямаше да знае за това, а и щеше да е по-лесно с онези неподходящите, които сигурно вече я търсеха. Но не беше нужно да лъже него. Беше направил достатъчно, че да я убеди че може да му се довери. Трябваше и време да възприеме въпросът му и когато вече го схвана се притесни малко, но бързо възвърна увереността си.
-Ни най-малко против нямам, по-добре за мен.-засмя му се и леко го сръчка с лакът, като се отправи напред и клекна за да провери водата. Не че имаше смисъл в това, но трябваше да се отдръпне от Крис понеже не и влияеше много добре да стои до него и можеше да направи нещо, което е излишно. Таа  какво още чакаше. Свали ботушите си и ги захвърли малко по-далеч от нея, а след това свали късите си панталонки и остана по бикини. Морал? Не напротив, а и не беше нужно от морал просто не беше сигурна, че трябва да свали всичко. Обърна се към Крис, като му се засмя, а след това свали и блузата си пускайки я на земята.
-Дано ти нямаш против.- реши да го остави насаме с мислите му и се отправи към камъните, които водеха до може би най-дълбоката част. Първо потопи краката си за да свикне, а след това и цялото си тяло. Допирът на студената вода с кожата й я накара да потръпне за момент, но бързо свикна и дори се потопи цялата изскачайки след броени секунди.
-Напомня ми, на първото ми ходене на басейн, бях също толкова весела и развълнувана. Нормално ли е?-провикна се на Крис, който все още не беше влязъл, а стоеше и й се смееше. Май беше най-щастливата в този момент. Не беше сама имаше си страхотна компания за която всеки би и завидял и нямаше следа от горещината, която бавно и мъчително я убиваше. Нямаше и следа от мислите, които постоянно я тормозеха. Ама то наистина било хубаво да си навън и да се наслаждаваш на тези малки и не толкова значими неща. Крис вече се намираше в водата и дори не се виждаше по простата причина, че плуваше доста далече от Фрея.Тя се отпусна назад, като остави тялото и да се носи отгоре по водата и да се наслади максимално понеже скоро нямаше да се радва на това. Може би?

извинявам се и аз, че пиша чак сега но успях днес да вляза в релси ;д извинявам се и за краткия пост ще се постарая повече следващия
>
i am a rebel


Freya
Freya
Брой мнения : 88
Join date : 26.12.2013
Age : 26


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Крис Чет Яну 02, 2014 4:45 pm

Усмихна се,когато тя го сръчка с лакът.Очите му се впиха в гърба й,докато се отправяше към водата.Крис наклони глава на една страна и си представи тялото й без дрехите.Не,че имаше нужда да го прави.Представите му бяха задоволени само секунди по-късно.Той преглътна и поклати глава при думите й.Определено нямаше нищо против...Как по дяволите някой можеше да има нещо против?Докато я гледаше си спомни за една от онези жени,които бе гледал по телевизията преди да спре тока.Да със сигурност ако имаше електричество тя щеше да е звезда или нещо подобно....Мокър сън за всички мъже,а може би и за някой жени...Все пак и това се случваше.Уитмор тръсна глава и свали дънките си,а кожата му все едно крещеше от удоволствие.Протягайки се воден от удоволствието той се загледа в нея и се засмя при вида й.
-Нормално е...А и все пак в тзи ситуация,това е най-близкото до басейн.-усмивка грееше на лицето му и той последва примера й влизайки във водата.Никога преди не бе оценявал какво всъщност е водата,колко е ценна.Потапяйки се целият той прокара ръце през косата си.Искаше да отиде на фризьор,фитнес и....Може би в някой скъп ресторант на вечеря...Толкова му се искаше,но..А,да...Тези места вече не съществуваха.Изплувайки на повърхността Крис си пое дълбоко въздух,а водата започна да се стича по тялото му.Сините му ириси обходиха реката,не му се искаше да попадне на милицията точно сега,а и все пак..Не бе особено подготвен.Всичките му оръжия бяха на брега,а и огнестрелните в раницата...Не,не му звучеше добре да ги намерят точно сега,но надали имаше патрули по това време.Той върна погледа си на Фрея и се подсмихна при вида й.Сякаш момичето се опитваше да се наслади максимално на ситуацията.Крис се загледа в нея и в извивките на тялото й.Наистина бе адски сексапилна,а и колко й отиваше да е мокра.Първоначално Уитмор някак си стоеше далече от нея,не знаеше защо,но не се доближаваше много до нея.Просто му се струваше нередно,но защо?Въпреки че бе ловец,че буквално бе с поведение ала „Тук ми изнася,тук не” той си беше мъж...Човек,търсеше прехраната си.Е...Може би щеше да е по-умно да се включи към милицията,но Крис не можеше да изпълнява заповеди дадени му от някой ,като Монро....В никакъв случай...А и не можеше да е бунтовник,при тях бе повече от рисковано...От части Крис ги смяташе за обречена кауза....Все пак,политиката и законите на Монро,бяха толкова железни,че...Какво се опитваха да направят тези хора?В другият момент,когато разбра намеренията им...Те бяха наистина прави,трябваше да се върне добрата стара Америка,каквото и да ставаше.Често Крис се питаше какво ли става в другите континенти?Какво правеха хората?Как се справяха...Дали при тях бе по-добре?Дали бяха намерили решение?Както и да е.Уитмор не се доближаваше до нея,защото..Искаше контакт,искаше другар...Но знаеше до какво ще доведе по-близкия контакт...Той преглътна и се вгледа отново в нея...Колко съзнателно и колко,не Крис се приближи към нея и загледан в лицето й попита.
-Как са ребрата ти?-колко глупав въпрос...Но какво да я попита?Не искаше да знае нещо повече за нея,а всеки друг въпрос би бил твърде личен...


няма проблем,то и аз нещо не мога да се съсредоточа и не ми се получи мн добър пост ХД
>
a bounty hunter


Крис
Крис
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Freya Чет Яну 02, 2014 7:34 pm

Усмивката й май нямаше да слезе скоро от лицето й. Гледаше с интерес движенията на ловеца  и му се наслаждаваше. Доплува точно до него преди да отговори на въпроса му. Знаеше, че се получава доста неловко, но пък нямаха чак такова спокойствие, че да викат по средата на нищото като луди нали? И тя мислеше, че преди няколко часа се е измъкнала от милицията, но уви не беше така. Никога не се знаеше кой ще ги чуе, а и точно това положение в което се намираха беше още един минус.
-Да.. ъм добре съм няколко синини само, нищо особено.-в момента се беше получило доооста неловко и тишината беше доста напрягаща, но също така и успокояваща до една степен.
-Е Крис ако всички ловци изглеждат, като теб е един голям плюс че няма ток. Доста добре се справяте с оформянето на тялото!-засмя се и скришом погледа й пробягна по тялото му, отново. Цялата тази работа не и харесваше. Ако живееше в по-нормален свят би му се нахвърлила преди да са се запознали, но тази ситуация беше много зле. Сви устни и се огледа наоколо за да се увери, че всичко е наред. Ако се намираше в страната, която беше родена ако още беше това, което беше преди сигурно нямаше и да припари до реката. Не че беше свикнала да си взима душ в реката, но пък не изглеждаше толкова зле като се замислиш. О в главата и за пореден път стана каша, но поне не мислеше за другите простотии. Беше и приятно, че не се налагаше да бъде сама и че има с кого да си поговори. Това беше от най-голяма важност.
-Благодаря ти за всичко, сама не бих се справила особено добре.-доближи се до него и му даде една искрена прегръдка, но побърза да се отмести защото и за двамата беше неловко. Дори тя не знаеше защо го направи. Импулсивно и глупаво от нейна страна.
-Съжалявам за неловката ми постъпка..-побърза да се оневини и се надяваше да бъде прието. Отново се потопи в водата, като отплува, на няколко сантиметра от мястото на което беше до преди малко. Знаеше, че е предизвикала Крис по един или друг начин за това реши просто да се отдръпне и да не прави по-трудни нещата. На сутринта сигурно щяха да се сбогуват и всеки да хукне на някъде и може би нямаше да се видят повече. Предвид това, което знаеше за бунтовниците се очертаваше скоро да иде при родителите си, но все някога щеше да стане.
-Ами ти Крис утре на къде тръгваш?-разбира се, че щеше да го попита. Такава беше любопитка понякога. А изобщо някой знаеше ли къде отива или всеки бродеше с последни сили убивайки някого? Странна работа си беше, да.
>
i am a rebel


Freya
Freya
Брой мнения : 88
Join date : 26.12.2013
Age : 26


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Крис Нед Яну 05, 2014 11:34 am

Крис не беше от хората,които се сепват от нещо малко като прегръдка,но липсата на човешки същества около него през последните месеци..Това някак си го бе накарало да изстине към тези усещания....Към всичко това...Той се стресна при допира й и се замисли за това...Как по дяволите можеше да се ужаси от прегръдка...Такъв нежен допир,а не от убийства?Той се прокашля и се усмихна,когато тя се отдалечи.Бе сигурен,че и на нея й е неловко...А точно докато го обмисляше,тя го каза.Той повдигна вежди,а в сините ириси се отрази светлината на полумесеца.
-Няма за какво да ми благодариш..А и съм сигурен,че щеше да се справиш.-засмя се и се приближи към нея.Не,нямаше Бог знае каква причина за да го прави..Но пък му се искаше.Той уви ръце около ханша й и я вдигна с лекота на ръце.
-А и не беше толкова неловко,просто съм отвикнал...Напоследък всичко което виждам е смърт...-той сви рамене и я пусна,но не се отмести от нея.Харесваше му тази близост.Караше го да се размеква.Той преглътна и проследи линиите на лицето й.Не можеше да се похвали с това,че е виждал друга по-хубава жена от нея...Имаше много красиви,така е...Но този свят ги бе променил....Той преглътна мъчително и прокара пръст по бузата й.Имаше красива,мека кожа...Като кадифе..Не,коприна.Нещо скъпо.Нещо което не беше усещал много отдавна.
-А и ми хареса....Ще излъжа ако кажа,че не бих искал да повториш тази своя „неловка” постъпка.-той се усмихна отново и преди ситуацията да станеш още по конфузна се потопи във водата и изплува,метър по-нататък.Той се протегна и излезе от реката.Приближи се до раницата си,като се ослушваше и оглеждаше.Той извади одеялото от дъното на раницата и провери пистолета и пълнителите.Трябваше да намери други в скоро време....Обичаше да използва кинжали...Но пък огнестрелното оръжие...Му гарантираше обезглавяване...Той преглътна при тази мисъл и потърка лицето си.Сега се сети за въпроса на Фрея.Къде щеше да отиде?И той не знаеше....
-Най-вероятно ще дойда с теб до някой от лагерите....Бунтовниците винаги имат някоя и друга поръчка...А и бих спал на легло.-усмихна се и опъна одеялото на земята.Чудеше се дали да запали огън?Все пак....Можеше да го направи.
-Гладна ли си?-попита,докато търсеше клонки.От колко време не бе палил огън.Винаги се стараеше да не привлича внимание...А и беше лесно за него самият...Колкото по невидим беше,толкова по-лесно можеше да убие мишените си...Винаги бе така.Сякаш той бе хищник,а те обикновени тревопасни.Всъщност напоследък бе именно така.В опитите си да намерят бунтовниците хората на Монро не си падаха по милите и нежни подходи..Всъщност кога са си падали..Все пак като си спомнеше кой ги бе обучил....Майърс...Убиец,жесток,хладнокръвен...Той се изправи и погледна към прилепналите по бедрата му мокри боксерки...Трябваше да се преоблече.Погледна към раницата си я която имаше чифт чисти дрехи....Може би?Или сутринта?Той се смръщи.Какво значение имаше?Първо щеше да намери дърва за огън,а после обличането...Имаше време.
>
a bounty hunter


Крис
Крис
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Върнете се в началото Go down

 1 years ago Empty Re: 1 years ago

Писане by Sponsored content

>

Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите