Latest topics
» Да броим до 9 999
Съб Яну 18, 2014 7:24 am by Abigail Beckett.

» S02E11.
Чет Яну 16, 2014 7:15 pm by Bass Monroe;

» in a rock and roll band [the spam]
Сря Яну 15, 2014 10:06 pm by Scarlett.

» [this is one wicked road] - Abigail & Carter;
Сря Яну 15, 2014 4:57 pm by Abigail Beckett.

» my sweet baby, i need fresh blood.
Вто Яну 14, 2014 8:33 pm by lora parker;;

» S02E10.
Чет Яну 09, 2014 4:04 pm by Bass Monroe;

» samantha's place, one year ago;
Нед Яну 05, 2014 1:41 pm by Samantha Backfire.

» Опиши настроението си с gif!
Нед Яну 05, 2014 11:38 am by Крис

»  1 years ago
Нед Яну 05, 2014 11:34 am by Крис

let me have my
vengeance
before i die alone
N
един ден всички технологии по света спират. телевизорите вече не излъчват, колите не вървят, компютрите не тръгват – всичко отказва. кой е причинил затъмнението и какво е то всъщност? 15 години след апокалиптичното събитие обществото се е разпаднало, а цивилизацията е в крах. хората се управляват от воюващи групировки и престъпници. човечеството има една последна останала надежда технологиите да проработят отново и тя е във флашка, държана от членовете на семейство матисън. a може и тя да не е единствената? едно е ясно, нищо не е същото и борбата за оцеляване е по-жестока от всякога. към коя фракция ще се включите и готови ли сте да си намерите местенце в този повреден свят? бъдете подготвени, нищо не е такова каквото изглежда и от всякъде дебнат опасности. //форумът е базиран на сериала "revolution" на nbc.

[after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Предишната тема Следващата тема Go down

[after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by .annabel on Пон Дек 30, 2013 7:03 pm

Два дни. Два проклети дни, през които умът на Ана не спираше да бълва мисли, свързани с .. него.
Най-странното от всичко обаче беше, че не беше споменала на никой за разговорът с него.  Дори със Клеър.. нейната най-добра приятелка. Наложи се да я изтърпи няколко часа докато тя разказваше отново и отново за онзи секси ловец на глави на име Крис Уитмор, който дошъл във лагера и когото били изпрати да върне обратно Амелия.
Не че, не искаше да го сподели, просто знаеше, че тогава щяха да започнат всички онези въпроси и след около час, вече всички момичета в лагера щяха да знаят, че срамежливата и стеснителна Ана беше говорила с него.  
Най-лошото от всичко обаче беше фактът, че тя не можеше да се съсредоточи върху нищо. В главата и' отново и отново изникваше неговия образ а във ушите и' кънтеше леденият му глас със който я отряза. През цялото време се чудеше дали изобщо щеше да го види.. някога .. отново..?  Бяха минали два дни, а той още не се беше върнал. Дали не му се беше случило нещо? Ана не можеше да си обясни какво се случваше с нея. От кога я беше грижа за един непознат?  От кога се интересуваше?
И все пак вечер заспиваше мислейки за него. Крис.
Колко хубаво звучеше. Как и' се искаше да го изрече на глас, но не можеше. Щеше да бъде глупаво, дори за нея.
Днес Бел просто нямаше силата да продължи с работата си върху сглобяването на оръжията, за това беше решила, че ще помага във кухнята с каквото може.. А всъщност тя не можеше много. Като цяло можеше да се каже, че тя имаше две леви кашкавали ръце, щом станеше дума за нещо различно от бомби.
-Анабел, ще спреш ли да ми се пречкаш?
Извика Маргарет, когато девойката се опита да направи тесто, но единствения резултат, освен да се оклепа от глава до пети, бе нещото пред нея което приличаше на всичко друго, но не и на тесто.
-Аз съжалявам, Маргарет.. Просто искам да помогна.
-Момиче.. како става с теб тези дни си странна? -възрастната жена я погледна изпитателно.
-Нищо ми няма.. -тутакси излъга Бел опитвайки се да бъде колкото е възможно по-естествена, но се получи нещо от сорта на "Какво? Аз? Нееееееее! Никога!"
-Не съм убедена момиче. Но по-добре се стегни, защото днес се връща пратеникът и шефът не иска издънки!
Анабел за малко да не падне. Опита се да изглежда не особено заинтересована.
-Онзи .. как му беше името.. Крис?
Маргарет я погледна странно.
-Да. Ти от къде знаеш?
-Ами .. чух момичетата да говорят за него.. -няколко секунди мълчание.- Знаеш ли, може би права май е най-добра да се махна. Ама защо се смееш?
Жената бе започнала да се смее.
-Внимавай момиче, здраво си хлътнала. Само да не се опариш, защото тогава боли. Ти си толкова невинна. Не си струва да се занимаваш с него. До нищо хубаво няма да те доведе.
Синеочката само кимна и се изпари от кухнята. Нямаше намерение нито да слуша думите на Маргарет нито пък Крис да я види отново в онова състояние. По принцип, не беше от момичетата които стояха по десет часа пред огледалото но днес се постара, да изглежда по добре. Облече единствената рокля която имаше. Не беше кой знае какво, но .. дълга до над коляното и бяла. Косата си я остави да се спуска безгрижно по двете и' страни. Като цяло не беше нищо специално.
Тръгна надолу по стълбите. Всички се бяха събрали .. на едно място отвън. Изглежда нещо се случваше с Амелия. Май щяха да я разтрелят.
"Това и заслужа."
Помисли си, Анабел. Всъщност Амелия не и' беше особено приятна. Излезе от вън. Всички се бяха събрали във кръг около нея. Чуваше се високият глас на генералът, който искаше да изкопчи информация от нея и хлипанията и'. Тогава сред цялата тълпа, тя най-накрая срещна погледът му. Нещо в нея трепна. Опита се да се овладее и просто се усмихна.
>
a "mad" scientist


avatar
Брой мнения : 100
Join date : 28.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by Крис on Пон Дек 30, 2013 7:47 pm

Откриването на Амелия бе горе долу лесна работа.Момичето си бе направило малък лагер не далече от магистралата.Крис лесно откри следите й,а нея откри още по-лесно.Глупава постъпка бе да запали огън...А тя не се бе замислила за това.Е и Крис не прецени ситуацията добре,момичето бе войнствено,дори повече от очакваното,успяла да му нанесе няколко леки щети,а също и да полази по нервите му Амелия свърши вързана здраво,а устата й почти през целият път бе запушена.Не,че това имаше някакъв ефект над момичето.Явно осъзнала какво я чака тя бе направила няколко опита за бягство...Неуспешни естествено,но много досадни и бавещи Уитмор.Той не искаше да се бави толкова много с тази поръчка,нито да достави момичето ранено...Не,че имаше значение за генерала,дали тя ще е със синини или не.Генералът искаше само информация,нищо повече.Информация сведяща се до това какво бе казала Амелия на другите...Според Уитмор,Амелия изобщо не бе стигнала до там,за да предаде нещо...Но това не променяше факта,че е предателка и шпионин.Всичко това обаче...
Всичко това не можеше да задържи вниманието на Крис достатъчно дълго.Той не обръщаше внимание на парещата болка от раната върху бузата си,нито на белега от зъби върху ръката си...Той мислеше само за онова момиче...Харесваше я.Бе стигнал до това заключение..Ами всъщност Амелия му беше помогнала.
-Мислиш за някой.-плахият й глас бе грабнал вниманието му,докато вървеше целеустремено напред.-Момиче е,нали?-той я побутна да върви,свил устните си в права линия.Нямаше да й каже нищо.Може би от инат,а може би и от гордост,но момичето бе право.Причината поради която Крис бе запушил устата й с парче от тениската си.Да,да знам..ПАРЧЕ?!ами в тази ситуация не разполагаше с Бог знае какви средства,а и без това тениската вече не ставаше за нищо.Преметнал остатъците от нея през врата си,той занесе Амелия в лагера на рамо.Момичето бе отказало да ходи,а влаченето на тялото й не му доставяше никакво удоволствие.
-Доведе я.-ахнаха много,когато той прекрачи прага на малкия пункт.Всички се скупчиха около него и момичета,а един от бунтовниците се затича да каже на генерала.Момичета,жени и деца се насъбраха около него.Някой гледаха към Крис,други към Амелия която плачеше и сякаш ги молеше с очи.Една от по-възрастните жени се изплю в краката на момичето,а Крис отмести поглед от гледката.Очите му търсеха само и единствено онова момиче.Искаше да я види.Не можеше да издържи..Сякаш тези два дни бяха...Някакъв ад,а на всичко отгоре и бе в много лоша компания.Генерала се появи,а хладните му очи се впиха в момичето.Настъпилият хаос и разпит не грабнаха вниманието на Уитмор,той продължаваше да търси лицето на момичето.”Моя” се появи в мислите му,нещо напълно неразбираемо...Не можеше да приема това създание за собственост,а ето че го правеше.Той сякаш се бе обсебил от мисълта за нея.Колко странно,отново й отново си повтаряше „моя”  на ум,като това му се струваше най-хубавото и добро наименование за нея.Не й трябваше име,поне той нямаше нужда от това.Глупости.
-Благодаря ти за отличната работа Уитмор.-гласът на генерала успя да го свали на земята ид а привлече вниманието му.
-Винаги.-той кимна с глава и погледна към мъжа срещу себе си.
-Поканен си да останеш тук,няколко дни.Почини си,а също и ще ти дадем дрехи.-Крис се усмихна.Харесваше тази гостоприемност у тези хора.Наистина бе малко плашеща,но бе гостоприемност.Той отново кимна с глава и се огледа с надежда,точно тогава погледа му попадна на лицето й.Ако беше нормален човек щеше да си признае,че нещо в него трепна.Вместо това обаче,решил да избяга от варианта тя да бъде негова слабост реши..Една вечер с нея и Адиос...Крис се усмихна топло в отговор на нейната усмивка и поглеждайки към Амелия и генерала бавно се оттегли в сенките.Той се обърна отново към момичето и игнорирайки погледите на всички нейни връстнички Крис тръгна към нея,а очите му обходиха тялото и лицето й.Усмихна се,каква сладка промяна,сгряваше...Слабините му.Не очаквахте да кажа сърце,нали?Нека не се лъжем.Той още не бе на ясно как да използва тази част от тялото си,но вижте онази намираща се няколко педи по-надолу...Няма да ви разочарова.Сините ириси на Крис се впиха в очите й,докато с всяка крачка се приближаваше все повече,а само секунди превърнали се в минути,дори часове...Секунди по-късно спря пред нея и се усмихна.
-Здравей бомбаджийке.-в очите му заигра едно весело пламъче,а ръката му се вдигна и той хвана крайчеца на косата й.Сякаш се бе докоснал до скъпа коприна,а и аромата носещ се от кожата й...Този аромат може би бе способен да заличи спомените от първата им среща.
-Не очаквах да те видя тук,мислех че ще твориш нова бомба.-усмихна се,а върху гърба му сякаш не погледи а чук и длето дялкаха дълбоко.Просто си представяше реакцията на хората,които не следяха средновековното поведение в центъра на така нареченото събрание или каквото там беше.Не,че Крис обръщаше внимание,просто в момента очите му се бяха заковали на лицето,чийто черти бе виждал почти навсякъде последните четиридесет и осем часа.
>
a bounty hunter


avatar
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by .annabel on Пон Дек 30, 2013 9:05 pm

Той идва. Да.. Идва право към мен. Наистина ли ще го стори? Ще говори с мен? Тук? Пред всички? Да не беше откачил?
Дори и не можеше да си помисли, да откъсне поглед от него. Той крачеше към нея. Приближаваше се все повече и повече, докато накрая не спря пред нея.
Все така гледайки го във очите, със периферното си зрение тя виждаше как реагирваха момичетата наоколо. Усещаше завиждащите и учудени погледи по гърбът си. Така де, кой би предположил, че именно тя "откачената с бомбите", щеше да стои на мястото на което почти всички биха убили. За малко отклони погледа си и видя Маргарет, която неодобрително поклати глава а след това и Клеър с изражение тип: "С теб ще трябва да си поговорим, но после." В отговор Бел и' кимна. Поне един от присъстващите я разбираше.
Крис вдигна ръка към нея. В този момент сякаш сърцето и' спря да бие, а дъхът и' секна. Не чуваше никой и не виждаше никой освен него. Той просто докосна косата и', а тя реагирваше по такъв начин? Наистина ли? Това нормално поведение ли беше?
"Бомбаджийке? Наистина ли? Не можа ли да измислиш нещо по-глупаво? А после аз съм била глупавата.. "
Ана искрено се радваше в този момент, че той не можеше да види мислите и'.
-Здравей и на теб, Крис.
Най-сетне. Най-накрая беше казала името му на глас. Беше го поставила в изречение. Макар и глупаво. Хареса и'. Искаше и' се по цял да го повтаря. Усети, че след като го бе произнесла на глас, се чувстваше по-уверена. Но въпреки това усети как бузите и' пламват. Отново. За кой ли път вече се случваше?
-Всъщност дойдох да видя какво се случва .. като всички останали. Или не точно. Мисля, че голяма част от другите са дошли за да гледат нещо друго. - започна да шепти така, че само Крис да я чуе.- Мисля, че си имаш фен клуб.
И кимна към няколко момичета които се бяха струпали и гледаха към нея на кръв. Дори самата Анабел осъзнаваше какво се случва или по-скоро се опитваше да разбере, защото и тя не беше сигурна. Та те просто разговаряха като цивилизовани хора. И тя се държеше съвсем нормално, без да се паникьосва или да бърка думи или да бълва изречения без смисъл.
Опита се да не обръща внимание, на разярените тийнеджърки и върна вниманието си върху лицето на Крис. Погледът и' попадна върху раната на бузата му.
-Какво ти се е случило? Амелия ли ти го причини?
Ръката и' се стрелна към лицето му, но в момента в който тя се допря до него, дръпна пръстите си назад. Сякаш ток я беше ударил. а първи го докосваше. Но това не се случваше при всички. Така де..
-Аз .. хм .. извинявай. - прошепна тихо и отпусна ръката си безжизнена до тялото си.
Не знаеше, какво я беше прихванало. Беше загрижена за него? Искаше да му помогне? Та това беше просто една малка драскотина за него. Така де.. едва ли е нещо, което да не му се е случвало и преди и да не може да се справи. Колко наивна беше.
>
a "mad" scientist


avatar
Брой мнения : 100
Join date : 28.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by Крис on Пон Дек 30, 2013 10:13 pm

Наблюдаваше я,руменината която обля лицето й отново...Толкова беше красива,устните й които се извиваха толкова еротично докато произнасяше всяка дума.Сега не заекваше,не се объркваше....Противоречеше му,но той знаеше защо тя е тук...Личеше й,виждаше го в погледа й....Тя самата го желаеше и то толкова силно,колкото и той нея.Нямаше лъжа,нямаше измама.Ако не бе така нямаше да се облече по този начин,нямаше да се погрижи за визията си и определено нямаше да излезе от малката си миша дупка с бомби,за да дойде тук.А и това притеснени...Очите му се присвиха,когато тя вдигна ръката си към него.Искаше му се тя да го докосне,но начинът по който се спря.Той отново се сепна и отстъпи една крачка назад.Да...Нямаше да преминават отново през това.Крис отмести очите си от нея и погледна към момичетата гледащи към тях.Той се усмихна криво,и две от тях се изкискаха и се обърнаха с гръб,а той бе доста сигурен,че ще започнат да си шушукат.Крис поклати глава и се обърна към нея.Не трябваше да приема нещата така..Все пак надали това момиче бе преживяла...Какво си мислеше,жените можеха да играят толкова добре роли,че дори да...”СПРИ!”Заповяда си и почти се послуша.Той погледна към нея сякаш се опитваше да проникне в душата й....Не трябваше да съди за нея както съдеше за другите...Въпреки,че се опитваше да се накара да мисли за нея като за забивка за една нощ...
-Значи си разбрала как се казвам.-повдигна едната си вежда и клатейки глава се засмя.Значи тя беше едно много,много упорито момиче.Колко очарователно.Той се отдръпна още от нея без никаква причина и се смръщи отново.Той не знаеше името й,въпреки че не го интересуваше особено,все пак трябваше да са на равно..Очевидно беше разпитала за него,не че и той не можеше да направи това.Даже щеше да е в негова полза,щеше да разбере всичко,което му трябва,но защо да се напряга,като тя можеше да му го каже...И в този момент в съзнанието му изскочиха какви ли не мисли.Той отново се приближи до нея и направи възможно най-милата си физиономия.Крис хвана ръката й,която бе дръпнала от него сякаш бе чумав и нежно се заигра с пръстите й.
-Ще ми помогнеш ли...Сигурен съм,че можеш да промиеш тази рана,а също и имам още една на ръката....Генерала каза също,че за мен ще има подслон и дрехи за няколко дни...Та..Ще ми помогнеш ли?-що за глупости Крис.Той можеше да се справи и сам...Даже повече от отлично,бе шил сам раните си...Но къде беше удоволствието от това,което искаше ако нямаше малко игра преди това.Въпреки всичко,което напоследък се случваше толкова лесно Крис си обичаше свалките и изживяването...Самото то бе по-сладко от краят между чаршафите.Уитмор се огледа отново и погледа му бе привлечен от една по-възрастна жена,която го изпепеляваше сякаш само с очи.”Да не си посмял” това казваше погледа й,нещо което не го притесняваше,но успя да го накара да се усмихне.Уитмор сви безгрижно рамене и се обърна отново към момичето пред себе си.Искаше я,определено я искаше.Някак си не можеше да определи коя част от него я иска повече,но със сигурност копнееше да я усети,да види как тя се притеснява за него.Може би искаше някой да погъделичка егото му,а може би да погъделичка и нещо друго...Но каквото и да беше...Крис не можеше да го определи.
-Съгласна ли си?-гласът му бе възможно най-мил,гърлен и дълбок.Очите му потъмняваха,но не от нерви или раздразнение....Тялото му буквално сякаш излъчваше желанието му.Миг по-късно чу гласът на генерала и се дръпна от момичето.-Е освен ако не искаш да останеш и да гледаш както твърдиш,че си дошла да направиш....-защото всеки момент главата на Амелия щеше да стане на кайма пред публика.
>
a bounty hunter


avatar
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by .annabel on Вто Дек 31, 2013 12:00 am

"Не мисли за другите, Анабел. Съсредоточи се върху него."
Едва ли не тя си наложи отново да го погледне. Загледа се в устните му. Толкова груби, но в същото време изпитваше такова желание да усети вкусът им. Въпреки, че никога не бе правила подобно нещо, желанието я завладя.
-Не съм искала да разбирам името Ви, господин Уитмор. -не пропусна да покаже, че знае и фамилията. -Просто ми се наложи да прекарам няколко слушайки част от фенките Ви, които се любуваха на мускулите и постиженията Ви. Както и други Ваши неща. Не мисля, че има нужда да се уточнявам.
"Но ти си мой"
Сякаш съзнанието и' си играеше с нея. А самата тя играеше цяло представление, но пред него. И знаеше, че само с един негов допир, отново щеше да бъде себе си. Онова стеснително момиче, което заекваше на всяка втора дума. И естествено, Крис сякаш прочел мислите и', направи точно това. Може би тока който мина през тялото и', когато той докосна ръката и', можеше да зареди цяла водородна бомба. Най-дразнещото от всичко бе фактът, че той я докосваше пред толкова много наблюдаващи хора, без дори да си прави труда да го скрие по някакъв начин. Сърцето и' сякаш се заби чак в петите и', когато срещна неодобрителния поглед на Маргрет. После щеше да слуша лекцията и', но по-късно. Сега имаше по-важна работа.
Ако трябва да бъдем честни, Анабел съвсем се обърка. Защо той продължаваше да търси близостта и'? Не искаше да бъде наивна, но просто нямаше сили да дръпне ръката си от неговата. Някаква тайна силна сякаш я беше вцепенила. А той я гледаше по такъв начин.. Разтапяше се. Вътрешно се разтапяше. Знаеше, че не е по различна от неговите така наречени "фенки." И все пак, той разговаряше точно с нея, а не с някоя от тях. С какво си бе докарала това до главата?
-Ами всъщност.. -започна чудейки се как да излезе от ситуацията. Тогава се чу изстрел и секунда по-късно Амелия лежеше на жемята с дупка в главата. -Току що видях каквото имах да гледам.
Преглътна шумно. Мразеше да гледа как хората умират. А сега на няколко метра от нея бивша нейна приятелка стоеше мъртва на земята. Очите и' се изцъклиха, но тя нямаше намерение да плаче. Не и сега. Обърна се към Крис.
-Ако не искаш да получих инфекция по-добре влизай, след малко идвам със кислородна вода и бинт. - отсече спокойно, до колкото бе възможно да бъдеш, щом някой Крис иска да му промиеш раната и си под наблюдение от всички страни. Огледа ръката му. Наистина Амелия си беше борбена. Погледна към небето. -Ще ни трябват и свещи свечерява се. Отивам да болничното крило. Ти върви.. ще дойда после в стаята ти.
Какви ги вършеше за Бога? Това не беше тя. Покрай него тя ставаше съвсем различен човек. Дори не можеше да се познае. Но този нов човек и' харесваше. Не се държеше като идиот. Имаше малко по-високо самочувствие. Имаше ли нещо лошо в това? Според някои хора да.
"Той най-вероятно само те използва, глупаче. Ти си играчката му за следващите няколко дни!"
Гласът вътре в нея не спираше и не спираше да се обажда, но Анабел отказваше да повярва. Беше твърде мил за да я използва.
"Да вървят по дяволите! Всичките! И Маргарет и фенките му! Той ще бъде мой!"
Думи в които, дори Бел трудно щеше да повярва.
>
a "mad" scientist


avatar
Брой мнения : 100
Join date : 28.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by Крис on Вто Дек 31, 2013 10:28 am

Докато се наслаждаваше на лицето й,той забелязваше нещо много,много интересно.Тя се опитваше да се контролира,опитваше се да се държи като една изискана,сигурна в себе си млада жена.Това го накара да потрепери,а възбуждащи тръпки се разходиха по тялото му.Крис преглътна и погледна отново към хората.Харесваше му как тя се изразява за неговите „фенки”,но Уитмор много добре знаеше,че част от момичето пред него се дразнеше на така наречените му фенки.Ако се чудите от къде знаеше това...Очите й издаваха всичко,а Крис умееше да разчита тези неща.Преглъщайки отново той се дръпна от нея и кимна с глава.Беше права,не че щеше да се инфектира,все пак бе почистил раните,но...Тръгвайки към стаята,която по принцип винаги даваха ана Крис той спря едно от момичетата по пътя си и игнорирайки погледа й попита.
-Как се казва момичето с което разговарях?
-Анабел..Анабел Дейвис.-Крис кимна с глава и продължи напред.
-Страхотно се справи със задачата..-провикна се момичето зад него,а Крис просто махна с ръка без да я поглежда.Не искаше да я обижда,но не беше заинтересуван от нея или от мнението й.Вървейки Крис свали якето си и се протегна.Спеше му се и беше гладен.Искаше да се изкъпе...Толкова много неща му се искаха,че не беше реално.Естествено най-много от всичко искаше малката Анабел.Харесваше името й,мелодично и всъщност едновременно с това еротично.Анабел Дейвис,той се усмихна и бутна вратата на стаята,която още меришеше на него от миналият път,когато бе спал тук.Естествено леглото бе оправено,но спомените от него нахлуха в главата му.Едно от момичетата тук,може би малко по-голяма от Анабел,бе посетила леглото му онази нощ.Забавна нощ.Това харесваше прии тези момичета,раздаваха се и бяха готови на всичко.Живееха за мига,но не и Анабел.Тя сякаш бе по-различна.Не сякаш..Наистина бе,а ако пуснеха тока можеше да изкара много,много пари и да стане новият Айнщайн.Усмихвайки се отново сам на себе си той свали дрехите си и остана само по дънки.Светлинаа бе толкова бледа,че не се виждаше почти нищо,само няколко от по-дълбоките белези върху гърдите и коремът му се отличаваха.Уитмор прокара ръка по тях и въздишайки хвърли раницата си на един от столовете.Прекалено изтощен,че да стой прав и примерно да чака момичето той се просна на леглото и затвори очи.Повечето хора надали можеха да спят,след като едва ли не пред очите им нечия глава бе направена на пихтия,но Крис...Е, Крис бе различен...Имаше такава антипатия към тези неща...Не,че ги одобряваше...Не беше фен на убийствата,но пък ако бройм всичките,които самият той бе извършил..Определено ще останем много трудно на това мнение.
Прозявка се откъсна от устните на Крис и той потърка лицето си.Изправяйки се до седнало положение,огледа стаята и се усмихна при вида на каната с вода,стояща върху масата до леглото.Лениво Уитмор се изправи и я взе.Надигна я и отпивайки жадно се замисли дали няма да може да си вземе вана.Трябваше му само затоплена вода....Да,нямаше да му дойде зле.Само че Анабел и свещите му бяха нужни.Свещите за светлина..Анабел...Е Анабел можеше да му помогне в заспиването.Нямаше да й откаже малко „ласки”...А и надали самата тя щеше да има нещо против.Почукване прекъсна мислите му и той се обърна към вратата,а в очите му се четеше някаква надежда.
-Влез.-гласът му прозвуча остро и някак си грубо..Не както искаше да прозвучи.Той прочисти гърлото си,а вратата се отвори.В стаята влезе възрастната жена,която го гледаше на кръв,докато разговаряше с Анабел.
-Генералът ви праща вечеря.-жената остави подноса на масата и погледна отноро кръвнишки към Крис.
-Ще остана ли жив след като я изям?-попита леко лаконично Уитмор,а жената присви очите си.
-Ако зависеше от мен,няма...Но услугите ви са нужни на лагера...Ала ако нараниш Анабел...Ще те убия без да ми мигне окото,ако ще да си най-добрият ловец в цял свят!-жената се обърна да си върви,а Крис повдигна вежди.
-Е...Аз съм повече от най-добрият,но благодаря за предупреждението! –той се усмихна и се загледа в гърба й.Боже къде беше попаднал.За първи път в живота си получаваше заплаха от жена...И то в такива обстоятелства.Уитмор бавно започна да размишлява...Дали изобщо си заслужаваше да се занимава с Анабел?Толкова много ли я искаше?Все пак тя не беше нищо особено...Но я харесваше,а когато той хареса нещо го има по един...Или друг начин.А и нямаше да я нарани.Можеше да е с нея,без да я наранява....
>
a bounty hunter


avatar
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by .annabel on Вто Дек 31, 2013 1:46 pm

Анабел закрачи по коридорите а сърцето и' биеше лудо. В момента в който се бяха разделили със Крис, тя отново започна да се паникьосва. Никога досега не и' бяха обръщали такова внимание. Никога не беше ставала център на внимание и това я дразнеше. Спасението и' от настойчивите погледа и шушукането беше вратата във дъното. Забърза леко крачката си, опитвайки се да не си дава вид на притеснена. Рязко хвана дръжката на вратата и влезе във малката стая, която се водеше нещо като лечебница. Отвори една от витрините и все бутилка с надпис "Кислородна вода", едно голямо парче памук и бинт за превързване на рани. Спря се за секунда за да си поеме дъх. Не можеше да излезе по-същия начин както беше влязла.
"Спокойно, Анабел. Просто хората те гледат. Не е кой знае какво. удивени са."
Пое си няколко пъти дълбоко въздух и излезе. Нямаше никой по този коридор, или поне така си мислеше. Едно момиче, което познаваше само по физиономия от нищото излезе пред нея. Имаше дълга руса коса, сини очи.. перфектните форми. Беше със няколко години по-голяма от нея и доколкото си спомняше или по-скоро мислеше, името и' беше Джейн.
-Значи си ти новата курва на Крис, а?
Бел преглътна. Не беше в състояние да говори. Защо я наричаше "курва"? С какво го беше заслужила? Та тя не направи нищо нередно.
-Виж какво, скъпа. Един съвет от мен. По-добре не храни напразни надежди. На него не му пука за теб, просто иска компания за през нощта.. Разбираш ли ме? Миналия път бях аз.. а както виждаш сега дори не ме и поздрави така че..
-Замълчи! -дори самата Ана, не разбра от къде беше намерила сила да проговори. Знаеше, само, че ръцете и' трепериха много.
-Я виж ти, значи умееш и да говориш? А пък аз си мислех, че си една жалка никаквица, най-вероятно няма. И какво друго би си помислил човек? Постоянно се заваряш в оръжеения склад и си сглобяваш неща които едва ли някога ще ти потрябват.. Да не би наистина да си мислиш, че на Крис му пука колко вида бомби можеш да сглобиш? Той иска само едно нещо от теб и тъй като си толкова наивна ще го получи доста лесно.
Момичето започна да съска срещу Бел. Не знайно защо, тя си я представи как се превръща във змия.
-Виж какво Джейн, или както там се казваш .. Просто замълчи и ме остави на мира.
От думите и' сърцето и' се беше свило. Не знаеше вече в какво да вярва. Всички и' казваха едно и също, но Крис беше пълната противоположност! Не можеше да бъде такъв. Просто отказваше да повярва.
Ана заобиколи русокосата и продължи пътя си към стаята му. Главата и' всеки момент щеше да започне да пуши от толкова много мисли.
-Анабел! Какво търсиш тук?
Едва ли не се беше блъснала във Маргарет. Е ако мислеше, че от това по зле няма на къде, явно грешеше.
-Ами аз .. -каза плахо и покажа водата, бинта и памука.
Маргарет въздъхна.
-Виж какво дъще, не мога да ти забраня да го виждаш. Това е твой избор, но само едно те моля, внимавай и не върши глупости.
Бел само кимна. Не и' се слушаха още лекции от това колко щеше да си изпати.
Пред вратата отново се спря. Пое си въздух. Почука. Изчака отговор. Влезе.Дейвис остана шокирана. Не очакваше да го завари .. полу гол.
"Ами как мислиш, че ще промиеш раната на ръката му?"
Седна срещу него и вдигна косата си на нещо като кок, но много по-разрошено. Не можеше да каже каквото и' да било. Просто мълчеше, докато наливаше малко от кислородната вода върху парче памук.
-Може да щипе малко. -гласът и' беше тих и дрезгав.
Малката и' ръчичка се спусна към лицето му. Раната не беше дълбока или сериозна, но можеше да причини много главоболия. Чак когато се спусна към другата му рана, на слабата светлина видя доста белези по гърдите му.
-Какво за Бога, се е случило с теб?- промълви тихо и с другата ръка леко докосна няколко от белезите.
>
a "mad" scientist


avatar
Брой мнения : 100
Join date : 28.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by Крис on Сря Яну 01, 2014 4:32 pm

Замислен над своите си проблемни мисли Крис дори не се усети,кога на вратата отново се почука.Той се сепна от звука и гласът му отново прозвуча грубо и остро.Крис се обърна към вратата очаквайки още някой да му чете лекции със заплашителен тон.Но...Не и този път.Адамовата му ябълка прескочи,когато той преглътна виждайки я на вратата.Може би нямаше да свикне с тези нейни промени.От момичето пълно със самообладание и сигурност в действията си сякаш нямаше ис леда.Очите й бяха ококорени,оглеждайки го.Леката руменина по бузите й...Наистина му допадаше.Точно това момиче му допадаше повече от всички останали в този лагер.Нямаше друга като нея,това бе странно на Крис,но беше доказан факт поне според него де.Той наистина не искаше да я нарани.Просто искаше...Ами да й се радва така все едно е плюшена играчка.Очите й,а също и усмивката й която не виждаше толкова често върху лицето й...Те просто го погубваха и го запращаха някъде в безната на самозабравата. Уитмор не знаеше защо така се загубва в нейното присъствие.Не можеше да потърси и да намери добро обяснение на това.Той не я познаваше,просто знаеше името й,нещо което дори не научи от самата нея....Той не знаеше нищо за нея,само че бе луда маниачка на тема бомби,че бе дяволски красива и....Да.Това беше всичко,нещо в нея му бе много познато.Сякаш я бе виждал и преди,не знаеше къде или дали не се бърка с някой друг,но чертите й....Толкова му напомняха на някого....Не искаше да знае на кой,защото се притесняваше дали няма да се окаже виновник за някое нейно страдание...Уитмор тръсна глава и се вгледа в нея,докато се приближаваше.Той не очакваше да изпита болка от кислородната вода,но мисълта че тя се притеснява за него...Възможно ли бе това да го възбужда?Да го кара да я желае така силно?Не изглежда ли притеснително?От кога Крис бе способен на подобни усещания и чувства...За Бога.
Очите му следваха внимателно действията на ръката й и когато тя докосна белезите на гърдите му,той я хвана.Първоначалният му инстинкт бе да я спре и да отмести ръката й,но...Но!Вместо това Уитмор притисна ръката й към себе си и наклони глава на една страна.
-Нищо особено...Бях неопитен...Първата ми задача бе нещо с което се захванах,колкото да имам какво да правя и не се замислих,че има вероятност да пострадам....-той млъкна при мисълта за това,а спомените от онази вечер го заляха,като студена вода.
Изоставеният почти завършен строеж по онова време,бе като база на какви ли не отрепки и крадци.Тогава обаче неговата цел не бе крадец...Първата му задача бе да убие мъж.Изнасилвач и убиец.Със спирането на тока наистина бе настанала суматоха и хората не знаеха кое,как и защо...Това обаче не бе при всички,доста от тях се възползваха от ситуацията,този мъж бе влязъл в къща намираща се в покрайнините,заварил в нея само момиче на близо 14 години я бе изнасилил,грубо и брутално.Оставяйки я на земята изродът бе избягал,а девойката посегнала на живота си само няколко часа по-късно от шока или срамът така и не било станало ясно...Когато бащата се прибрал заедно с големият с син и заварил последиците от действията на мъж....Тогава се бе опитал сам да намери виновникът,но уви не могъл,точно и за това нае Крис.Точно месец и половина отне на Уитмор да открие създанието,точно в онази изоставена сграда,чийто под бе покрит с изпочупени стъкла,мръсотия и какви ли не други неща.Отивайки там Крис бе очаквал да свърши работата си и пре спокойно дори да занесе мъжа на части при наемника си,но уви...Крис се отърси от спомените и сведе глава към ръката й.
-Паднах върху купчина стъкла и се забиха в гърдите ми...Дори не помня как се измъкнах...Спомням си,че не можех да довърша задачата си...Поне не й докато не се възстанових,след това...-след това бе убил мръсника с такова удоволствие,че може би това чувство му бе харесало повече от секса,храненето и всичко останало....Той преглътна и затвори очи,а картината се появи пред очите му толкова ясна,сякаш наистина стоеше пред него.Ако не усещаше аромата и допира на Анабел,Крис със сигурност можеше да се побърка.Една от причините поради които не спеше особено дълго бяха именно тези спомени,появяващи се пред очите му като неканени гости във всеки един възможен момент.Той стисна зъби и отвори очите си,а сякаш в сините ириси се четеше умора и болка от това.
Уитмор преплете пръсти с нейните и погледна към раната на ръката си.
-Благодаря ти.-прошепна и върна погледа си на лицето й.Крис определено не знаеше какво прави,просто искаше да го направи....Искаше да докосне устни до нейните,да я вдигне и дори нямаше да се бави с това да я слага на леглото...Толкова му се искаше,а не трябваше да го прави....Всъщност той да изглеждаше,като човек който се съобразява с какво трябва и какво не.Той искаше да я целуне,искаше я...Уитмор вдигна ръката,която бе промивала до преди няколко секунди и вплете пръсти в косата й.Харесваше я,беше мека и имаше много приятен,топъл цвят.Крис притвори очи и сведе глава към нея,докато ирисите му обхождаха лицето й.Винаги бе мислил,че момента преди целувката е по-възбуждащ дори от самата целувка.Не говоря за сексуалната възбуда....А за тези тръпки пораждащи се в тялото,концентрирани в корема.Учестеното биене на сърцето.Уитмор издиша,а дъхът му обля лицето й.
>
a bounty hunter


avatar
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by .annabel on Сря Яну 01, 2014 6:57 pm

Девойката не можеше да откъсне поглед от него. Подскочи, когато той хвана ръката и'. При всеки негов допир ли, този ток щеше да преминава по вените и', по кръвта и' та чак до сърцето? Лицето и' придоби странно изражение, щом той завърши разказа си.. дори потрепери, когато си представи какво му се беше случило на този човек.
Зачуди се какво толкова намираше в човека пред себе си? Та той беше убиец. Замисли се колко ли невинни беше убил.. Е в случая този беше виновен, но другите .. Всеки сам избираше как да живее и сам беше намерил начин да оцелява. Спомни си брат си, чиято участ беше същата.. благодарение на милицията го бяха убили. Бяха наели човек като Крис, за да го убие .. а сега самата тя .. Анабел се занимаваше с такъв човек. Дали беше редно сега да стои при него и да му промива раните?
"Но той беше помогнал на лагера, хващайки Амелия.."
Да, но това не оправдаваше останалите му убийства. Във главата и' изникна гласът на Джейн: "На него не му пука за теб, просто иска компания за през ноща." Бяха ли верни думите и'? Мамка му, никога до сега не се беше чувствала толкова объркана.. Просто той дойде и срина всичките и' представи за живота. Всичко.
Бяха толкова близо един до друг, тя усещаше дъхът му по лицето си. Беше повече от сигурна, че той чуваше сърцето и' което биеше толкова лудо, сякаш беше пробягала цял километър гонена от някой от хората на Монро. Знаеше какво предстоеше и чакането със всяка секунда повече я убиваше. Накрая просто не издържа и впи жадно устните си в неговите. Ноктите и' леко се забиха във гърдите му, а вкусът .. вкусът му, беше като животворен еликсир за нея.
Освен всичкото вълнение във стомаха и', тя почувства някакво напрежение във слабините си. Това я стресна. Паниката отново нахлу във съзнанието и' и още преди да се беше усетила се беше отделила от него.
-Аз .. аз .. -започна объркано. Очите и' се бяха разширили от изненада.- Трябва да вървя.
Каза, посочвайки вратата и излезе по възможно най-бързия начин от стаята. Толкова бързо затръшна вратата, че от получилия се вятър, свещите изгаснаха оставяйки Крис на тъмно.
Анабел тръгна по коридора вървейки много бързо, почти тичайки и не спря докато не излезе навън.Подпря се на стената. Какво беше това което беше усетила? Възбуда? Никога преди не и' се беше случвало.
"Никога преди не си целувала някой, Бел."
Каза си и се свлече надолу, заравяйки лице в шепите и продължи нагоре докато пръстите и' не се заровиха в косата и', където до преди малко бяха неговите пръсти. Тези на Крис. отпусна главата си назад. Не знаеше какво да мисли. Маргарет беше права. Трябваше да внимава, трябваше ... а вместо това тя едва ли не се беше сложила в устата на вълка.
Ана усети някакво движение. Дали това не беше той? Сърцето и' трепна отново.
-Я виж ти, това дали не е прекрасната Анабел?
-Винсънт. -каза тихо Бел със разочарован глас. - Какво искаш?
Мъжът се приближи и седна до нея. Постави ръка на бедрото и'. Дъхът му смърдеше силно на алкохол.
-Къде е любимият ти, Анабел? Не трябваше ли да се забавлявате? Ако ме разбираш? Нали си курва като всички останали и пускаш на всеки?
-Махни се от тук, Винсънт. - Момичето се опита да избута ръката му, но той като че ли изобщо нямаше намерение да се махне. Винсънт повдигна роклята и' в опит да стигне до заветното и' място. Тя се опита отново да го отблъсне. - Казах ти, махни се!
-Или какво? Ще извикаш господин Големи Мускули да ме набие ли? Не, Анабел! Знаеш ли, винаги съм те харесвал. Тази твоя мека кожа, и устните ти, винаги са карали някои от частите ми от тялото ми, да те желаят. Дали пък тази вечер, няма да остана задоволен?
Той се надвеси над нея, започвайки да разкопчава колана на панталона си.
- Не, не! Спри! -започна да вика Анабел.
- По тихо! -И тежката му ръка се стовари върху лицето и', а тя извика от болка. свличайки се на земята. - Но знаеш ли пък, може да ми хареса повече ако викаш!
С едната си ръка хвана нейните две над главата и', а с другата повдигна бялата и' рокля. След това се зае със ципа на панталоните си. Брюнетката се опитваше по всевъзможни начини да се измъкне от хватката му, но тя беше прекалено силна. Вътрешно се надяваше и надяваше някой да дойде да и' помогне. Тръшкаше се и викаше.
-Никой няма да те чуе сладурано колкото и да викаш.. никой няма да дойде и да ти помогне! За това няма смисъл!
Тези думи получи в отговор на викането си, но тя продължаваше. Сълзи започнаха да се стичат по лицето и'.
-Махни се! Не, не! Остави ме намира, животно такова!
>
a "mad" scientist


avatar
Брой мнения : 100
Join date : 28.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by Крис on Сря Яну 01, 2014 7:37 pm

По принцип Крис никога..Повтарям НИКОГА! Не беше тичал след момиче....Той беше на мнение,че следващата е на пет минути....Знаеше,че в лагера има много повече от една,които биха легнали с него..Но вижте той не искаше да си „ляга” с тях не искаше да ги „чука”...Всъщност след тази целувка...Ами Може би Крис реши,че не иска друга освен Анабел.Да,сто на сто беше защото тя бе всичко,което той не е.Мила,добра,умна....Красива,непокварена от света....Беше изстрадала.Виждаше се в погледа й,въпреки че успяваше да скрие тъгата тя не бе от най-щастливите на тази земя...Но въпреки всичко между Анабел и Крис...Може би е било съдба,може би е било карма или Буда е решил да слезе и да срита задника на Крис към склада онзи ден..Каквото и да бе всичко това той остана като замръзнал за секунди,когато тя си тръгна.Вдигайки ръка докосна устните си....Сладкият й вкус бе полепнал по тях и...Да,харесваше му,а по-лошото бе,че искаше да го усети отново.Искаше да я притисне до себе си и да не позволи на никой и нищо да я нарани...Причината поради която Крис излетя от стаята си като хала.Уитмор не обичаше тези неща...Знаеше,че тя е стеснителна,но пък и не бе очаквал тя да го целуне,докато той сам дразнеше себе си....Размишленията го убиваха.Просто го убиваха.Недоволен от самият себе си той се прокле,че не си бе взел нещо за обличане,но нямаше време за това.Брюнетката бе толкова слаба и пъргава,че сигурно вече се окопаваше в Сибир,грешка...Най-вероятно се пречистваше в реките на остров Атон и молеше за прошка пред някой манастир....След това...Да след това щеше да се окопае в Сибир.И докато вътрешно Крис искаше да се засмее,той чу нещо което смрази кръвта му.Помните факта,че той не беше пролял и една сълза за семейството си,не му пукаше за никой...Сещате се всички тези неща,които му помагаха да бъде идеално завършено копеле.Е.... Тези викове долитащи от външната страна на сградата успяха да направят русата му коса бяла,като на старец.Крис се затича,дори затича бе меко казано за изстрелването му.Ако можеше да полети сигурно щеше да го направи....До слуха му достигна мъжки глас,а също и отчаяните викове на Ана....Излизайки навън очите му попаднаха точно на това,което не искаше да вижда...Все се надяваше да не правеха опит да я изнасилят...Крис стрелна ръката си към мъжа и хващайки го за рамото го обърна към себе си.Ръката му се стовари в лицето му,удряйки го право в носа.Той погледна към Анабел и някак си....Почувства се сякаш някой бе наранил неговата собственост...Тя беше неговото момиче,”Моя”....Това я определяше... А този.Крис се вгледа в мъжа,който се оправяше и се опитваше да..го удари?Уитмор повдигна вежда и хващайки го за гърлото го опря в стената.
-Знаеш ли....Мразя мъже,като теб...Не разбират,когато не са желани.-Крис отново вдигна свитата си в юмрук ръка и започна да го удря.Удряше го право в лицето и наистина щеше да го убие.Просто щеше да го убие и да го разчлени с нож за зеленчуци.Дори щеше да си направи колан от кожата му.Уитмор така се бе вглъбил в действията си,че дори не бе разбрал колко хора се бяха насъбрали около тях.
-Г-н Утмор,спрете незабавно!-гласът на генерала накара Крис да стисне гърлото на мъжа още по-силно.
-Не!-изсъска,а нечии ръце хванаха неговите и го отскубнаха с доста усилия от човекоподобното създание.Това обаче не можеше да спре Крис,той бе толкова вбесен,че дори очите му горяха от гняв.
-Ще го убия!-заяви,а няколко души ахнаха.
-По какъв повод ще отнемете човешки живот Уитмор?-Крис откъсна очи от мъжа,чието лице бе покрито с кръв и се вгледа в Анабел.
-Опита се да я изнасили,нарани достойнството й и по следите на бузата й мога да съдя,че я е ударил.-Крис млъкна за момент и погледна към генерала.-В свят с ток или без ток,той не заслужава нищо друго освен да бъде провисен с главата надолу,докато си точа ножа на зъбите му!-май сме забравили да споменем агресията на Крис?Е...Спокойно,вече сте свидетели на част от нея.Генерала наблюдаваше Крис и виждаше ясно гнева,яростта....Закрилническото чувство.
-Пуснете го.-нареди и ръцете държащи Крис го освободиха.Уитмор се наведе и секунда по-късно измъкна ножът прикрепен към прасецът му,силно решен да пререже гърлото на онзи боклук,гласът на генерала отново го спря.
-Не!Той ще бъде затворен и наказан подобаващо.-извъртайки очи Уитмор наистина искаше да запали целият лагер на веднъж....Той преглътна и кимна с глава,а очите му се впиха в обезобразеното лице на мъжа.Бавно Крис се приближи до него и прошепна.
-Докоснеш ли я отново ще направя топките ти на портмоне и ще го подаря на семейството ти,а ако нямаш такова ще те накарам да ги изядеш!-преглъщайки желанието си да го убие той се изправи и погледна към Анабел,толкова бе вбесен,че дори не беше способен да се доближи до нея,той извърна глава и тръгна към стаята си,а ръцете му се опитваха безнадеждно да изчистят кръвта от лицето му.Слава Богу, не неговата кръв.
>
a bounty hunter


avatar
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by .annabel on Сря Яну 01, 2014 9:28 pm

Бел вече беше започнала да мисли, че с нея е свършено. Дори силите и' вече бяха на привършване.. И тогава дойде нейното спасение по формата на ... Крис. В момента във който се почувства освободена, тя веднага покри тялото си с роклята и се сви на топка в ъгъла, наблюдавайки плахо как той всеки момент щеше да убие Винсънт. Не беше сигурна от кого трябваше да се страхува повече в този момент. От човекът опитал се да я изнасили, или от човекът който преди малко когато беше целунала изглеждаше най-милия на света, а сега се беше превърнал в машина за убиваше. Когато я погледна във очите му имаше злоба, желание да убива. Това накара Анабел да потрепери от страх. Причината за това му поведение, беше тя.. Нямаше друго обяснение. Не знаеше дали пък не трябваше да се чувства поласкана.. Но за какво? За това, че той искаше да убие човек само защото се беше опитал да я изнасили. Да я нарани.
Изведнъж от всякъде започнаха да идват хора, които виждаха само Крис и Винснът. Дори не бяха забелязали Анабел.
"И по-добре." помисли си тя. Нямаше да става отново център на вниманието и никой нямаше да види лицето и'. Беше започнала да усеща как едната и' страна се подуваше бавно. Усещането определено не беше приятно. Сред цялата навалица, тя видя лицето на Маргарет, която веднага се втурна към нея.
-Какво се е случило? Той ли те подреди така?
Жената я гледаше сякаш най-големите и' страхове се бяха сбъднали.
-Винсънт .. той .. - Анабел беше поела ръката на Маргарет и се изправяше, когато генералът започна да говори. Всички насочиха вниманието си към него, включително и възрастната жена, която помагаше на нашата девойка.
-Опита се да я изнасили,нарани достойнството й и по следите на бузата й мога да съдя,че я е ударил.
След думите на Крис, всички се вгледаха във Ана. А на нея и' се прииска да вземе една лопата да цапардоса Крис по главата, след което да се зарови в някоя градинка и да се преструва на цвете до края на живота си.
Наоколо започна да се шушука. Няколко от момичетата гледаха доста изненадано към Анабел. Дори през цялата навалица тя видя и киселата физиономия на Джейн. Искаше да се махне от тук. Искаше да потъне някъде.
Всички стана на бързо. Крис я погледна преди да влезе, и очите му излъчваха омраза. Костите на момичето замръзнаха от ледения му поглед. През това време няколко по-едри мъже изнесоха останалото от Винсънт право към банковия трезор. Защо банковия трезор ли? Защото бягството от там е невъзможно. Има само един единствен вход и нещо в което всички можеха да бъдат сигурни, то бе че щеше да бъде доста добре охраняван. Малко по малко хората се разотиваха.
-Какво се случи? - жената я погледна загрижено.
-Той ме спаси. - гласът и' беше отвеян а погледа и' се луташе насам натам, докато Магарет не докосна бузата и'. -Мамка му. Знаеш ли как боли?
-Трябва да се намаже ако не искаш да остане синина.
-Не ме интересува.. Аз трябва да отида при него.
-Наистина ли Анабел? След онова което току що видя, искаш да отидеш при него? Ами ако посегне и на теб?
-Той ме спаси. - и тръгна напред. Но Маргарет я хвана за ръката и я обърна към себе си.
-Той е убиец. -Ана я погледна за секунда. Но се отскубна от хватката си. Всичко за което мислеше в този момент бе, как да се добере по-бързо до него.
Не искаше да чува и дума повече. Тръгна право на пред. Във коридора имаше няколко от "фенките" му. Изобщо не и' беше до това, видя само как я погледнаха като някакво нищожество и веднага щом ги подмина започнаха да я обсъждат. Брюнетката едва ли някога щеше да свикне със това внимание, но сега имаше по-важни неща за вършене. Стигна до вратата. Почука. Никакъв отговор. Отново почука.
-Хайде Крис, знам, че си вътре! Отвори проклетата врата или кълна се ще я разбия!
Едва ли щеше да има силите да го направи, но поне щеше да се опита. Продължи да тропа на вратата. Нямаше да спре. Тя беше на принципа, че щом започнеше да върши нещо, не се отказваше. Случая не беше по различен. Искаше да го види. Трябваше да го види. Имаше нужда да го види и това я дразнеше. Никога не беше мислила, че ще бъде зависима от това да иска да види някой.
- Ако не отвориш тази скапана врата до пет секунди, ще те убия!
>
a "mad" scientist


avatar
Брой мнения : 100
Join date : 28.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by Крис on Сря Яну 01, 2014 9:55 pm

Стъпките му ясно се чуваха в коридора,докато вървеше,но той не отиваше към стаята си.Кръвта по него просто беше като мед.Не искаше да се махне и това го изнервяше.В момента всичко го изнервяше и той някак си не можеше да си намери място.Защо?Защото не можеше да приеме,че някой искаше да я нарани..Защо искаха да наранят нея?Все пак тя бе... За Бога,това момиче дали изобщо контактуваше толкова много,че да спечели вниманието на...”Как спечели твоето Крис?” той се смръщи,когато гласът в главата му заговори.От части имаше право... Стигнал до една от баните той отми от себе си всичко.Кръвта,прахта от пътя..Всичко.Студената вода успя да отрезви мислите му.Едва тогава той се осъзна.Осъзна се как се бе държал пред нея,какво бе показал пред нея....Нещо,което не искаше тя да вижда.Не искаше Анабел да е свидетел на тази страна от характера му...Но как да не е на ясно с нея,ако е на ясно с всичко останало?Той сви устни и излезе от банята,за да поеме отново към стаята си.Минавайки покрай група момичета чу името й,последвано от куп епитети.Това го подразни почти колкото и....Преглътна и се обърна.Сигурен,че това бяха фенките му той се усмихна и повдигна вежди.
-Момичета...Замисляли ли сте се за това,че щом вие сте курви не значи,че всички останали са?Може би я харесвам,защото не е готова да си отвори краката,като й щракна с пръст?А чакай....И защото тя има и други интереси освен „Колко дълбоко мога да си напъхам тази краставица”.Помислете над това.-обръщайки се с гръб към тях,той бе убеден,че фенките му вече са тотално заличени от земята.Идеално.Сега оставаше само да намери начин да й обясни...Но какво трябваше да й обясни?Че е постъпил така защото са щели да я наранят?Защото ако недай си Боже между тях стане нещо сериозно,това я чака за напред?Какво можеше да й каже?Дали думите „Когато видях какво се опитва да ти причини,когато те чух как викаш и се бориш сърцето ми спря и заедно с това и правилното функциониране на мозъка ми...Съжалявам,че за малко да убия човек пред теб,но да знаеш че пак бих го направил..За теб”Това не звучеше добре дори,докато го премисляше...И как да прозвучи добре....
Продължавайки да върви към стаята си чу гласа й.Чу заплахите които отпращаше към...Вратата му?Той се усмихна и свивайки на ъгъла я видя,как тропа на вратата.Не беше опитала да влезе,а можеше....Даже щеше да е по-добре за нея,дори и да беше там...Но тя не бе от тези момичета...Наистина бе способна простод а стой отпред цяла нощ и да блъска докато не получи желаният отговор...Напомняше му на него самият преди доста години.Може би,когато бе точно на нейната възраст....Крис се подпря на стената и се загледа в нея,останал все така тих се усмихна при най-сериозната заплаха,която можеше да излезе от нейната уста.Въздишка се откъсна от гърдите му и той бавно се приближи до нея.
-Няма нужда да разбиваш вратата,а също и да ме убиваш,ще похабиш много усилия,нерви...А и не ти е посилно..Виж докато съм тук можеш да разчиташ на мен за тези работи.-той се усмихна,когато улови погледа й и без да се замисля какво прави отиде до нея и впи устни в нейните.Не беше най-умната му постъпка,но бе точно това което искаше и трябваше да направи..Поне според себе си.Тази целувка не бе като първата,сладоста й дори горчеше,но горчивината не бе от нещо друго,а от генва който се породи в гърдите на Крис,когато пред очите му се появи отново картината на онзи....Той уви ръка около кръста й и я дръпна към себе си,напасвайки тялото й на своето.Отделяйки устни от нейните той помилва нежно бузата й,която бе започнала да се подува.Очите му заискряха отново,но не трябваше.Трябваше да пази замообладание и да се контролира...Не трябваше да се ядосва,не и в нейната компания.Беше й достатъчно за една вечер.
-Съжалявам,че се наложи да видиш това Бел.... Наистина съжалявам...-той преглътна и се загледа в сините й очи.Господи,тези очи....Щеше да ги пази в съзнанието си,сякаш гледаше скъпоценни камъни..Сапфири.Знаеше какво ще й донесе другият път когато дойде тук..Просто го знаеше.Огърлица със сапфир,нещо което щеше да подчертава погледа й.Точно тук вече можем да разберем нещо,което отдавна знаехме.Крис бе толкова хлътнал по нея,че дори самият той не го осъзнаваше.Уитмор отмести очите си от нея и отвори вратата на стаята си.
-Предполагам,че ще предпочетеш да сме вътре..До колкото виждам не си фенка на това да си в епицентъра на вниманието.-той хвана ръката й и проявявайки невиждана до сега нежност,я подкани да влезе в стаята.Не искаше да я насилва.Всъщност в момента можеше да понесе всичко.Да му се развика,да го зашлеви...Дори ако реши да заплаче..Всичко щеше да е добре и наред,стига да е с нея...
>
a bounty hunter


avatar
Брой мнения : 68
Join date : 29.12.2013


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [after 2 days] I never thought I'd see you again;;

Писане by Sponsored content

>

Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите